А оставки при "Зелените" ще има ли?

Лидери на стари партии се оттеглят. При новите, уж граждански, се спотайват. Да не би новите да са като старите?

Лидерите на протестите, които заляха цялата страна само преди няколко месеца, не можаха да убедят много българи да гласуват за тях. Но това не е заради медийно затъмнение.

Едно сладичко и обгрижвано от добри българи бебенце се провали на парламентарните избори - партия "Зелените". Тя взе 0.75 от гласовете при 51% активност. Преди 4 години процентите бяха 0.5 при 60% активност. На фона на острите екологични проблеми в страната и вече натрупания опит (участие на четири вота) резултатът е фиаско. Още повече че "Зелените", за разлика от други малки формации, се радваха на подкрепата на именити интелектуалци. Евгений Дайнов и Калин Терзийски ги подкрепиха публично (надявам се - безплатно). В блогове, социалните мрежи, а и при една медийна група партията е твърде добре представена, така че не може да се оплаче от липса на трибуна.

Протестите срещу застрояването на морето и планините, замърсяването на почвата и водата станаха с дейното участие на "Зелените". Гражданският им принос е факт. Събраха сподвижници, щеше да е радостно и логично да се превърнат в електорален фактор. Вместо това - 0.75.

Защо отвратените от старите партии българи не ги припознаха като алтернатива? Мижавите проценти тревожат, ама още повече тревожат обясненията на партийното им ръководство:

"Изборните резултати в България са неприемливи. Те са принципно манипулирани от изборното законодателство, прието от управлявалите досега, което поставя в неравнопоставено положение гражданите. Партиите на статуквото го отбраняват чрез увеличаването на таксите за достъп до медийно отразяване, скандали с незаконни бюлетини, купуване на гласове" и т.н.

Все едно слушам Волен Сидеров след загуба на президентски вот. Или Иван Костов от времената на ранното маргиналство. Но късният Костов даде оставка. Кунева и тя. "Зелените" обаче не са самокритични.

Една друга "гражданска" партия също днес е по-ниска от тревата. Казва се "Демократична гражданска инициатива", приюти лидерите на февруарските протести Ангел Славчев, Янко Петров и Дончо Дудев. По-нисък от тях е единствено изборният им резултат - 0.4%. "Няма възможност за кампания, когато в джоба си имаш само добри идеи. Няма възможност за финансиране, защото бягаме от зависимостите от групировки", заяви малко след вота Петров. Шапка им свалям, че ако не са били пазарувани, пък не са се продали.

Но да каже Петров, че имал в джоба си добри идеи, а нямал пари да ги покаже, е глупост. Крахът на тримата не е поради медийно затъмнение. Поради прекалено осветляване е. Медиите им оказаха гостоприемство по време на протестите. Българското общество подробно се запозна с лозунгите им, на вота ги оцени подобаващо. Трибуната е важна, по-важно е за какво я ползваш.

Но да се върнем към "Зелените". Любимци са на много от пишещите и четящи българи, никой няма да се осмели да им каже кривиците в очите. А те са най-малко четири: обсебване на партията от младежи, "вечно протестиращи", специалисти по всичко. Съпредседателят Борислав Сандов например разбира от атомна енергетика, пчели, оси, посеви, общежития, ACTA, туризъм... През 2009 г. модни бяха студентските вълнения, изявяваше се като представител на "Сдружение за развитие и обществен контрол на студентските общежития". Не е ясна единствено областта, в която има собствени професионални успехи. Младостта не е порок, порок е професията "общественик". Голяма част от авангарда на "Зелените" са хора, придобили известност във "Фейсбук" и политиката и на нито едно житейско поприще преди това.

Вторият недостатък: "Зелените" се борят за зелена икономика, но тя е скъпа. Скъпотията е мафия, не екология (особено токът). Но има и трета кривица, съществена.

Зелената икономика не е синоним на чиста природа.

Другият съпредседател Георг Тупарев казва, че партията би подкрепила всеки ветропарк, който не е в "Натура" и е законен. Моля? В основите на една "перка" се изливат стотици кубици бетон. Законно и безвъзвратно. "Перката" може да се демонтира един ден, бетонът остава. Земеделците в Добруджа вече не чакат реколта от чернозем, а от бетон. Фотоволтаиците? "Зелените" не искат ТЕЦ и АЕЦ, които увреждат или са риск за природата. Искат ВЕИ, които също увреждат и са риск. Това е политически избор, не защита на природата - фундаментален въпрос за зеленото движение.

Четвъртият недостатък е принципен и касае българската неправителствена мрежа, от която произлизат "Зелените". Не знам дали има външен човек, допрял се до този сектор, който би искал и занапред да си има работа с него. Тук "да"-то е "може би", сроковете са приблизителни, договорите се нарушават, сметките накрая излизат. Не знам защо е така, но е така. Не бих поверил на такива хора да ми шофират колата. Бих казал, че в българската държавна администрация има повече акуратност и прозрачност, отколкото в неправителствения сектор.

Но "Зелените" се оправдават с политическата олигархия и, разбира се, с медиите. Телевизиите им искали много пари, вестниците - също. И понеже не се жалват само те, а и има пълна приемственост между нови и стари политици по този въпрос, редно е да бъдат казани няколко специални думи.

Най-напред припомням, че има сайтове, Facebook и Twitter. Не се шегувам.

Традиционните медии вече нищо не могат да скрият. Премълчават нещо за Борисов, то се появява в интернет. Тома Белев пуска снимка на строеж в Яйлата, хората научават. Интернет създава неудобства на традиционните медии, но снема отговорностите им на единствен обществен информатор. Ако Георг Тупарев каже невъобразима умност, то, уверявам ви, журналистите ще я съобщят.

Второ, платеният медиен достъп. Вярно - проблем е.

"Политическият занаят не е за несретници и бедни хора. В кабелни телевизии ни искаха 3500 лева за 45 минути, в национални медии - 2000 лв.", проплака проф. Велислав Минеков, също представител на "нова гражданска формация" (Меглена Кунева). Прав е, парите опорочават вота. Но хайде най-после да излезем от кръчмарския дебат. Честни избори може да има само при равнопоставеност.

Но равнопоставеност не може да съществува, а и не бива. Следва ли Йоло Денев да бъде равнопоставен с Минеков и "Зелените"? Трябва ли въобще да има достъп до медиите? А ако той няма, пък Сандов и Славчев имат, честно ли е? Как да преценим кой може да има достъп? Който е взел 1% на изборите? Или 2%? Партиите и политиците страдат за накърнените си интереси, но интереси има и публиката - адресат на посланията им. Варненски протестиращи съвсем официално заявиха на площада, че искат във всеки квартал бесило. Истерясъл дядо най-отговорно добави, че в правителството трябва да влязат само митингуващи. Пънкар го подкрепи в името на градивната анархия. Ако медиите пускат безплатно или евтино простотии, с какво демокрацията ще се обогати?

Регламент е нужен. Сега парите са такъв. Лош, но все пак регламент. Предложете хубав, вместо да приказвате глупости за равнопоставеност.

Но най-голямата новина след избори 2013 е, че след продължителни екологични протести, а и бурни внезапни срещу партиите и монополите, за т.нар. партии на протеста гласуваха 50 000 българи. Да не би защото новите партии да са като старите?