По-голяма част от скандалите всъщност бяха инициирани от вътрешни или близки до бившата управляваща партия среди.

- Г-жо Абрашева, според неокончателни данни от екзитпола на вашата агенция в изборния ден ГЕРБ води на БСП с около 3%. Това паритет на силите ли е на практика?
- Този резултат е много близо до предварителните прогнози за паритет. Ако се потвърди по-късно, разбира се.
Обстановката в страната обаче е много далеч от спокойна и нормална за провеждане на избори и това влияе върху допитванията в изборния ден - хората се страхуват да участват в тях.

В този смисъл са възможни промени в този паритет между първите две политически сили, но едва ли ще има някаква радикална промяна от типа единият да води на другия с 6, 8, та дори и 9%. Основният резултат вероятно ще се запази - с малка разлика между първия и втория. Пак искам да подчертая, че със средствата на социологията - екзит пол и паралелно преброяване, няма как да бъдат отчетени разлики, които се дължат на контролиран или манипулиран вот например.

- Каква е избирателната активност спрямо предишните избори?
- Трудно е да се определи точно, изборният ден започна малко по-късно и ще свърши малко по-късно, но все пак очакваме активност под 4 милиона души - вероятно 3,6-3,8 млн. избиратели или по-дори по-малко, което е под избирателната активност през 2009 г.
Според ЦИК тогава са гласували около 4 200 000 души, или 60%. Всъщност повечето социолози прогнозирахме да гласуват около или над 3,5 млн. души и близки резултати между двете първи политически партии, което се сбъдва.
Най-трудната част за прогнозиране обаче остават партиите, които са около 4-те процента.

- Какъв е отливът от гласовете на ГЕРБ спрямо предишните избори и имаше ли разпиляване на вота?
- Опитахме се да направим анализ според данни от нашия екзитпол, изглежда, 1/3 или малко под 1/3 от хората, които са гласували миналия път за ГЕРБ, сега не са подкрепили отново тази партия. 
Миналия път - на парламентарните избори през 2009 г., ГЕРБ бе подкрепена от около 1,3 млн. избиратели, сега вероятно това ще бъдат около 1 милион избиратели.

- Къде отиват гласовете на тези близо 300 000 души при сегашните парламентарни избори?
- Някои не са гласували, други гласове са отишли към част от малките формации, а някои към БСП... Като цяло отиват към протестен за ГЕРБ вот, който има различни лица.

- Кои партии са на ръба - около 4-те процента, и имат шанс да влязат в 42-ото народно събрание? Кои са с по-големи шансове?
- Най-големият въпрос е около "Движение България на гражданите", доколкото тази партия според данните към момента е най-близо до 4-те процента. Още две или три партии имат към момента резултати между 2 и 3%, но вероятността в парламента да влязат повече от 4 + една партия е по-скоро теоретична.

Отново казвам, нека не забравяме, че става дума за предварителни данни от екзит пол, в които неизбежно има и статистическа грешка.

- И без СДС-та в парламента - за първи път в новата демократична история на България?
- Да, без СДС-та в парламента. Екзитполът показва, че комбинация между СДС и ДСБ би надвишила бариерата от 4%, но поотделно нито една от двете партии не прескача този праг.

- Имало ли е промяна на решението за кого да се гласува заради скандалите от последните седмици, включително и този от последния ден с намерените в повече 350 хиляди бюлетини в печатницата в Костинброд?

- Този последен скандал с бюлетините не бихме могли да измерим, защото той се случи буквално вечерта преди изборния ден. Но при предишни проучвания около 1/5 от хората ни казаха, че са променили мнението си за кого да гласуват в последните една-две седмици, така че ефект има от тези скандали.
Както се очакваше, ефектът не е толкова в разколебаване на твърдите привърженици на ГЕРБ, а в генериране на протестен вот сред останалите. Въпреки че в сравнение с 2009 година, ако ГЕРБ наистина губи всеки трети от избирателите си - това е доста сериозна загуба.

- Какъв парламент се очертава при тези прогнозни резултати?
- Труден, изпълнен с напрежение - и в двата си възможни варианта. Първият е парламент с 4 партии: ГЕРБ, БСП, ДПС и "Атака", където според това каква ще бъде разликата между ГЕРБ и БСП са възможни може би две двойни коалиции.

След случилото се през последните 2 седмици обаче ми е трудно да повярвам, че е възможна коалиция на ГЕРБ с която и да било друга партия.

- Но БСП и ДПС биха могли да направят коалиция - което означава, че едната двойна коалиция е възможна, а другата не?
- Да, възможно е по-скоро да има коалиция между БСП и ДПС. Това е при четирипартиен парламент. При пет партии в Народното събрание има теоретична възможност за тройно партньорство срещу ГЕРБ.

Тройна коалиция ми се струва трудно осъществима, доколкото Меглена Кунева от ДБГ обяви неколкократно, че няма да се коалира с никого.

- Но тя може да получи и мандат при завъртането на партиите за съставяне на правителство?
- Да, разбира се. Но всяка двойна коалиция, особено при варианта "Атака" и ГЕРБ, би била коалиция на малцинството, вероятно няма да стигнат гласовете им до 121 места в парламента. Такава коалиция ще е твърде крехка. Основният резултат е, че не може да има самостоятелно управляваща партия, и всякакви коалиции са трудни, да не кажа невъзможни.

- С 4 или с 5 партии ще е по-стабилен парламентът, за да излъчи съответно и стабилно правителство?
- Основният въпрос е да бъде намерена такава коалиционна формула, която да позволи парламентът да излъчи правителство, което до няколко месеца да нормализира политическата обстановка.
Защото изборите се проведоха в безпрецедентна обстановка на напрежение и обвинения - това не е обичайната предизборна борба между партиите. Тези граници бяха прескочени.

- При тази конструкция на парламента - без нито една партия да има стабилно мнозинство, трябва ли да очакваме, че скоро пак ще се отиде на предсрочни парламентарни избори?
- По-притеснително не е дали ще са 4 или 5 партии в парламента, а дали ще се намери такава формула, която да позволи да се излъчи управление за стабилизация на страната и нормализация на политическия процес. Дали това ще бъде двойна или тройна коалиция, или програмно правителство - предстои да видим.

- Най-характерното за тези избори какво беше?
- Изборите се провеждат в обстановка на безпрецедентно напрежение, противопоставяне, което беше характерно за началото на 90-те години. Това не е типичното противопоставяне между партии преди изборите, а беше много тежък сблъсък отвъд демократичните правила. Показателно е, че по-голяма част от скандалите всъщност бяха инициирани от вътрешни или близки до бившата управляваща партия среди.
Сякаш се връщаме назад и рушим решени още в началото на прехода към демокрация баланси в начина на правене на политика. Това е плашещо.
Политическата стабилност е основният проблем на България. Смисълът на тези избори беше да бъде намерена такава конфигурация, която да нормализира политическия процес и след това - управлението. А не виждам при тази предизборна борба тези партии ще се разберат да управляват заедно.