Крайно време е да престанем да бъдем общество на клетници, смята проф. Александър Чирков

Проф. Александър Чирков е роден през 1938 г. в Лом. Завършил е Медицинската академия в София, впоследствие е професор в университета във Фрайбург. Той е един от най-големите специалисти по кардиохирургия и кардиология.
- Проф. Чирков, в неделя отново предстоят избори и отново като че ли реално нямаме избор?

- Не, избор винаги има. Ние сме народ, който е успял да издържи 500 години под една изостанала османска администрация и след това да изгради за кратко време такава държава, особено по времето на Богдан Филов, че да пишат западните вестници за българско чудо. Администрацията е била добра, тя не се е месила в работата на народа, а само е упражнявала контрол, за да няма конфликти между хората. Когато избираме един политик, първо трябва да се оглеждаме дали той е завършил политически науки. През 1992 г. по моя покана дойде г-н Франке, секретар на Хелмут Кол. Той тогава ми каза: "За да стана политик, аз първо 10-12 години работих нещо като пощаджия, носех писма на този и на онзи, бях асистент, секретар и чак тогава станах секретар на Кол". Така се става политик, не от улицата. Изведнъж ми идва в главата нещо и ставам политик. Такива политици, както казва Ницше, са т.нар. импулсивни политици с желателни представи.

- Нашите политици като че ли всички са такива.

- Трябва да се създаде цяла система, при която и народа да има друга мисловна култура. Хората, които влизат в политиката, трябва преди това да са доказали в живота, че са постигнали нещо, което е от голяма полза за обществото. Това е най-добрата референция. Политиците не се избират, за да служат на партията. Партията е една група, която представя платформа. Но след това политиците трябва да служат на хората, които са ги избрали.

- Това не е ли много идеалистично? Дори на Запад като че ли не е точно такава реалността.

- Това не е утопия, но грешки има навсякъде. Трябва да излезем от тази ситуация, в която сме сега - бедни, особено възрастните, които са и бедни, и болни, или с други думи, осъдени, защото в обществото няма и най-малката структура, която да организира солидарност. То не става така изведнъж - дайте сега ще помогнем и да тичаме като пожарникари от едно място на друго, за да гасим пожари. Трябва да има структура, която чрез различни фондове да осигури и за най-бедния, и за най-слабия. Видяхме, че партийната демокрация на Запад се е развила правилно, но тук не става.

- Каква е алтернативата тогава според вас?

- Като представители на партиите във властта влизат хора необучени, незнаещи, недоказали се в живота. Затова, според мен, трябва да се направи програмно правителство. Партийната демокрация ще си функционира, но тези, които влязат в парламента, трябва да се съберат на кръгла маса. И да обсъдят приоритетите, които са актуални сега - социалната политика, здравната политика, средния и малкия бизнес и образованието. Здравната реформа ще я направим така, че да бъде осигурен и най-бедният, и най-слабият, и най-възрастният, и най-самотният. Това може да стане много лесно, аз мога да го организирам перфектно. Никога не съм искал да ставам министър, но мога да помогна. Същото трябва да направят и другите специалисти в своите сфери. След тази кръгла маса партийните ръководители трябва да заявят, че нито един партиен функционер няма да става министър. И да предложат най-добрите специалисти да влязат в правителството, като квотите им ще бъдат съобразно резултатите им на изборите и мандатите, които са спечелили в парламента. И след това министрите трябва да играят ролята на граждански надзор и да служат не на партиите, а на приоритетите, около които те са се обединили на кръглата маса. Ако това стане, Европа ще даде изключително много средства, гарантирам ви го, защото съм имал лични разговори.

- Но това, което вие предлагате, означава да няма опозиция в парламента.

- Не. Ако има партии, които не искат да участват в кръглата маса и смятат, че всичко могат да направят сами, като Херкулес, те ще останат опозиция в парламента.

- В България обаче няколко пъти имаше опити за програмни правителства и те не оставиха особено добър спомен у обществото за себе си.

- Те не бяха точно програмни правителства, те бяха съставени от партийни функционери.

- Вие реално предлагате политиците сами да се откажат от властта си. Кой политик би се отказал от властта си?

- Има такива случаи в историята. Така бе в Германия, когато се създаде правителството на Ангела Меркел. В това правителство се събраха най-големите политически противници и сложиха за министри хора, които са най-добрите специалисти в своята сфера. И ние можем да го направим.

- Да, но все пак премиер беше Меркел, която е политическо лице.

- При нас начело няма нужда да бъде политик. Все пак историята и общественото развитие на Германия и България са различни. Друг път няма, ако не искаме да станем общество на клетниците, каквото сме сега.

- Дали е възможно в България левицата и десницата, най-общо казано, да седнат на една маса и да се разберат?

- Не сме чак толкова тъпи всички в България. Сигурно ще намерим сили и спокойствие, за да седнем на една маса и да се разберем. Най-лесно е да се казва как нещо не може да стане.

- Бихте ли казали накратко как според вас трябва да се уреди здравната система, за да бъде гарантирано добро здравеопазване дори на най-бедния човек?

- Първо, здравната каса трябва да е много самостоятелна, а не да е подчинена на здравното министерство. Чрез закон трябва да се уреди въпросът за това колко е длъжен да внася всеки човек в касата. За тези, които се бедни, вноските трябва да се поемат от общините или държавата. Трябва да се създаде здравен фонд, който да попълва дефицитите на всички болници след щателна проверка. Трябва да се създаде независима камара от най-добрите лекари, които непрекъснато контролират качеството на лекарите и сестрите, както и болниците за резултатите им.

- В България обаче здравната каса няма много добра репутация, защото първото, което направиха нейните служители, е да си построят лъскави офиси.

- Тази здравна каса е предложена от едно правителство и служи на интересите на едно министерство. Това не е правилно.

- Смятате ли, че ако е самостоятелна, това няма да е така?

- Абсолютно. За това ще се грижат и лекарския съюз, лекарската камара, заедно с политиците, разбира се, и т.н. Те ще излъчват способен шеф на здравната каса.

- Историята е показала, че за да има в едно общество ред и спокойствие, богатите, които винаги са малцинство, трябва да отделят по един или друг начин пари за по-бедните. Именно на този принцип западните държави в ЕС дават пари на източните. Смятате ли, че богатите хора у нас ще узреят някога за тази идея?

- С подобно програмно правителство ще направим първата крачка. В края на XIX в. нещо подобно се е случило в САЩ, където най-богатите хора, като Карнеги, Рокфелер и др., дават много пари за библиотеки, театри, университети, за здравеопазване и т.н. За да живеят в спокойно общество, за да няма бедни, които да правят революции, както стана в Русия малко по-късно. И ние можем да го направим.