Валутна пирамида в нета

Най-доброто от печата

13-04-2013, 08:01

Автор:

Bulgariautre

Всичко от Автора

Биткоинът се появи през 2008-а г.

Една от най-доходните инвестиции в последно време - интернет валутата биткоин, може да се окаже финансова пирамида. Само за ден тя поевтиня от над 260 долара до около 100 долара заради хакерски атаки към основната борса, на която се търгува.

Коя е най-доходната инвестиция за тази година? Златото? Доларът? Имотите в Лондон? Нито една от тях. Нещото, което е поскъпнало най-много, се нарича биткоин. Това е валута, която съществува само в интернет. Но с нея могат да се купуват всякакви стоки и услуги - книги и музика, къщи и автомобили, нощувки в хотели, дори лекарства, които у нас се продават само със зелена рецепта.

Биткоин се появи през 2008 г. Валутата е създадена от програмист или група програмисти, които до днес са неизвестни. В началото 1 биткоин струваше само 5 цента, но в момента се търгува за 102 долара. От началото на 2013 г. стойността на валутата се е повишила почти с 800%.

Някои я наричат виртуално злато, други харлем шейк на валутите. След като в средата на седмицата котировките бяха преминали 260 долара, само за ден тя падна до 102 долара.

Въпреки че се използва за разплащания и дори може да се обърне във всяка валута, зад нея не стоят активи. Така че може да се окаже истинска финансова пирамида, в която да загубите парите си. Но със сигурност вече ще е донесла милиони на неизвестните хора, които я създадоха.

Както и да е, биткоин е поредното доказателство, че хората са склонни да вярват на всяко нещо, което обещава да им донесе пари, и да забравят рисковете, свързани с бързото забогатяване.

Системата засега работи, защото все още има кой да купува. Но в един момент цените могат да се сринат и инвестиралите в биткоин да изпият голяма чаша студена вода.
Интересът към виртуалната валута нарасна след кризата в Кипър, която накара правителството да ореже с 30-40% влоговете над 100 000 евро. Това даде сигнал към цялата инвестиционна общност, че нещо, което досега беше приемано за даденост - сигурността на влоговете, не струва нищо.

Моделът на биткоин е антипод на съвременната финансова система - без банки, без комисиони, без централна банка, която да определя основен лихвен процент. Няма и надзор над емитирането, както и на собствениците на подозрително големи сметки.
Сделките с нея стават директно между купувачи и продавачи.

Затова и валутата беше прегърната от широк диапазон от т.нар. свободомислещи хора, които мразят банковата система. Понеже е трудно проследима и не се контролира от властите, с биткоини американците си поръчват онлайн наркотици и други контролирани вещества. А в очакване на нейното поскъпване за шепа биткоини се продават автомобили и недвижимо имущество.

Но липсата на надзор и защита на правата на потребителите правят покупката на биткоини рисковано начинание. Колкото и банките да са мразени, все още при тях има гаранция на влоговете до 100 000 евро. Докато при биткоин някой хакер може да ви отмъкне парите и да ги разпродаде за жълти стотинки.

Мнения

Петко Вълков, изп. директор на "Конкорд асет мениджмънт":

Моделът на биткоин е антипод на съвременната финансова система - без банки, без комисиони, без централна банка, която да определя основен лихвен процент. Няма и надзор над емитирането, както и на собствениците на подозрително големи сметки.
Сделките с нея стават директно между купувачи и продавачи.
Затова и валутата беше прегърната от широк диапазон от т.нар. свободомислещи хора, които мразят банковата система. Понеже е трудно проследима и не се контролира от властите, с биткоини американците си поръчват онлайн наркотици и други контролирани вещества. А в очакване на нейното поскъпване за шепа биткоини се продават автомобили и недвижимо имущество.
Но липсата на надзор и защита на правата на потребителите правят покупката на биткоини рисковано начинание. Колкото и банките да са мразени, все още при тях има гаранция на влоговете до 100 000 евро. Докато при биткоин някой хакер може да ви отмъкне парите и да ги разпродаде за жълти стотинки.

Проф. Стив Ханке, "бащата" на българския валутен борд:

Като се вижда, огромният ръст на поскъпване на биткоините може да се каже, че има потенциал за балон с цената. Но е много трудно да се идентифицира балонът, преди да се спука, особено когато става дума за нов продукт като този.
Затова трябва да отстъпите една крачка назад и да си зададете въпроса: “Какво на практика се случва?”
Голяма част от финансовата преса обръща внимание, че интересът към валутата е мотивиран от финансовите проблеми в Кипър, но ако погледнете действителната търговия, се вижда, че почти цялата идва от САЩ.
Мисля си, че спекулантите, които основно са американци, инвестират в биткоини в очакване, че хората в Кипър, които искат спасително убежище за парите си, биха купували това нещо.
Но няма такова нещо, така че по-скоро става дума за балон, създаден в социалните медии.
Освен това да не забравяме и конкуренцията. Да приемем, че биткоините са 100% сигурни и че емитирането им ще спре през 2140 г. Така че успехът е гарантиран. Но аз мога да създам друга дигитална валута, нека да я наречем ханкекоин.
И това няма да представлява проблем - в случая става дума за пазар, където няма бариери пред входа и началните разходи са ниски.
Създават се много частни дигитални валути и балонът с биткоин може да се спука.
Представете си, че “Гугъл” или “Амазон” създадат съперник на биткоин, който ще е и по-достоверен?

Мнението на проф. Ханке е взето от британското издание на сп. GQ.

Вирус превзема компютрите

Процесът на създаване на дигиталната валута доведе до появата и на компютърни вируси, които се лепват като паразити на персоналните компютри и ги използват, за да участват в създаването на нови пари. Тази седмица компанията “Касперски” предупреди за подобен вирус, който може да откриете в мениджъра със задачите на компютъра.

Как се създават биткоините? Те се емитират по план, като целта е през 2014 г. да достигнат 21 млн. броя. В момента са около 11 млн. Новите емисии се разпределят пропорционално на участието на отделни компютри в системата за трансакции и изчисляването на сложни аритметични операции. Но процесът е бавен, в момента се създават 25 биткоина на всеки 10 минути, като в бъдеще бройката е предвидена да намалява.

Така че ако имате мощна машина, може да отделите част от нейния ресурс, за да получите дигитални пари. Другата възможност е с помощта на вирус да превземете стотици или хиляди компютри, които да работят за вас като “зомбита”.

Подобни схеми е имало и през XVII век

“Пирамиди, фараони и балъци за милиони”, пееше Володя Стоянов в култова чалга песен от началото на 90-те години на миналия век. По онова време в България, и особено във Варна, се развихриха финансови схеми, които обещаваха невероятна доходност от по 10-20% на месец, ако купите техните акции. Книжата се търгуваха на фондови борси, които без регулация бяха нацъфтели из цялата страна.

Естествено хиляди хора загубиха парите си, защото накрая се оказа, че зад техните инвестиции не е имало други активи освен по някой лъскав офис или луксозни автомобили.

Но подобни схеми не датират от вчера. Надуване на балон с цените може да се случи с всяка стока. В историята е известна т.нар. мания по луковиците на лалета, която се е развила през 1636-1637 г. в Холандия.

Тогава хората били склонни да плащат невероятни цени за луковици от редки сортове лалета. Например една луковица се е търгувала за над 4000 гулдена. Толкова е изкарвал опитен занаятчия за 12 години работа!

На всичко отгоре луковиците са се котирали на нещо като фондови борси, като на тях дори са се продавали и такива финансови инструменти като фючърси върху добитите в бъдеще луковици.

Хората са продавали къщи и ниви, за да могат да участват в търговията с луковици. И така само за 3 месеца - от ноември 1636 г. до началото на февруари 1637 г., цената на луковиците е нараснала повече от 20 пъти.

Но накрая дошло отрезвяването. В един момент се оказало, че на поредния аукцион за скъпи луковици има само продавачи, а няма купувачи. Може би за липсата на интерес била виновна и чумната епидемия, която започвала да вилнее.
Само за дни цените на луковиците се върнали на нормалните си нива и останали там.