ГЕРБ пропиля цял мандат, но въпреки това отчете като успех провала на просветния закон

Да изкараш провала на една реформа като успех - това е запазена марка за Бойко Борисов и съпартийците му. Следвайки твърдата партийна линия, бившият вече зам.-министър на образованието Милена Дамянова обяви, че проектът на нов закон за училищно образование не може да се приема за провал. Това е един от успехите на ГЕРБ и само малкото време не стигна за приемането му, обясни Дамянова при отчета за свършеното през мандата. Защо не стигна времето, при положение че ГЕРБ имаха мнозинство и осигурена подкрепа и от други парламентарни групи - не е ясно. 

Тъжната равносметка е, че България записа поредния мандат, в който образователната реформа влиза в графата "несвършено". Вярно, ГЕРБ стигна по-далеч в опитите да приеме закона - не само вкараха проекта в парламента, както направи тройната коалиция, но дори успяха да гласуват около двайсетина разпоредби на второ четене. Но в крайна сметка резултатът е все един и същ - липсва нормативната рамка, въз основа на която може да се започне реформата в средното училище. Защо е толкова важно да има нов закон - задача, която



не успяха да решат три правителства -



на НДСВ, на тройната коалиция и на ГЕРБ? Въпреки множеството спорни моменти проектозаконът за училищно образование щеше да зададе жалоните на реформата в образователните стандарти и учебните програми, по които учат децата и по които преподават учителите. В крайна сметка, стъпвайки на промените, министерството трябваше да се заеме и с най-тежкия структурен проблем на образованието - лошо написаните и излишно обременени откъм съдържание учебници. Промяната е крещящо наложителна, тъй като програмите и учебниците са стари - някои от тях не са променяни от 14 години.

Вместо нови учебници, каквато беше амбицията и на уволнения министър Сергей Игнатов, в края на управлението си от ГЕРБ отчитат само "изчистване" на грешки в част от книгите за прогимназията. Като успех се отчитат и промените в учебниците по география и история за гимназистите. Част от тези промени предизвикаха дискусии сред историците, които така и не се обединиха около единна позиция трябва ли толкова да се бърза с включването на правителството на Бойко Борисов и избора на Росен Плевнелиев за президент в учебниците по история. А резултатът от цялостното забатачване на сектора се вижда периодично при резултатите от международните изследвания - българските ученици влошават представянето си при всяко следващо изследване. Според данните от PISA 2009 България е



на последно място в ЕС по грамотност



сред 15-годишните. В края на 2013 г. ще бъде представено новото изследване и предварителните очаквания са, че резултатите на деветокласниците няма да са розови.

За разлика от България в условията на най-тежката икономическа криза немалка част от държавите в Европа предприеха реформа на образователните си системи. За последните 5 години около 1/3 от държавите - членки на Европейския съюз, са започнали пълна образователна реформа или са предприели поне частични стъпки за промяна на учебните програми и съдържание за различни класове. Това става ясно от последния доклад на Европейската комисия за препоръчителното годишно време за преподаване в задължителното образование. 

Най-показателен е примерът на Румъния, с която обикновено се сравняваме. Румъния - също в условията на криза, още през 2011 г. прие изцяло нов Закон за националното образование. В него се предвижда една предучилищна година и четири класа в началното училище. Например ако детето премине предучилищна на 5 г., на 6 вече може да постъпи в първи клас, но процесът може да започне и от 6-годишна възраст.

В Холандия, където промените влязоха в сила от учебната 2011/2012 г., децата започват целодневно обучение в месеца след петия си рожден ден. Въпреки това почти всички 4-годишни (99%) посещават начално училище (Basisschool). Децата посещават училище на



принципа "пълно работно време"



до навършване на 16-годишна възраст. След това, до 18-годишна възраст, образованието им продължава в различни профили за квалификация. Подобни идеи за промяна имаше и у нас - две години задължителна предучилищна подготовка и разделяне на гимназиалния курс на два етапа - до X и до XII клас. След това се полагат задължителни матури, без които не се издава диплома за завършено средно образование. 

Малта е сред държавите, които преди две години започва образователна реформа, която продължава. До юни 2010 г. учениците полагаха изпити и резултатите от тях определяха профила на прогимназиалното образование. Тези изпити сега са заменени от изпит в три части - математика, английски и малтийски. Тази оценка представлява диагностичен инструмент, чрез който се идентифицират слабостите по грамотност и смятане и как се отнасят в прогимназиалния курс.

Лихтенщайн и Норвегия също предприеха промени. През 2010 г. правителството на Лихтенщайн реши да реформира деветия клас. Идеята е образованието да се индивидуализира, като за целта се прави анализ на всеки ученик, който се състои от три елемента - самооценка на ученика, оценка на учителя,



оценка на родителите



В Норвегия пък залагат на нововъведения в програмата до VIII клас. Вторият чужд език например от VIII до X клас предполага задълбочени изследвания по норвежки, английски и сами. В категорията "Други предмети" пък се включват дисциплини като храна и здраве, която се изучава по 114 часа годишно от учениците от I до VII клас и по 85 часа на година от VIII до X клас. От учебната 2010/2011 г. в програмата от I до VII клас се добавя един урок на седмица, който се използва гъвкаво, за да засили определена тема по решение на местните власти. Учениците от горния курс - IX и X клас, продължават по старото разписание, но новата учебна програма сега се въвежда само за осмокласниците и успешно ще бъде въведена и за следващите два класа. 

За разлика от Норвегия и Лихтенщайн в България вместо реформи остават затлачени проблеми, за чието решаване на следващото правителство ще са нужни много повече усилия и ресурси. Лошата новина е, че в сферата на образованието резултатите не идват бързо - нужно е цяло едно десетилетие, за да се усетят първите резултати от предприетите промени в сектора. А дотогава - ако изобщо се случи, цели випуски ще излизат все по-неграмотни и некомпетентни, системата ще кара на автопилот, а политическата отговорност ще се размива във фалшиви отчети за добре свършена работа. 



------КОЙ КОЛКО УЧИ 

И тазгодишното проучване показва, че българчетата не са много натоварени в сравнение с връстниците им. Средногодишният брой уроци за България е 687. За сравнение в съседна Румъния имат средно по 824 урока на година. Във Финландия, която е на челните места в международното проучване за грамотността PISA, часовете са средно по 703 за учебна година. "Шампиони" по учене са в Люксембург, където за година учениците имат по 1010 урока. Първокласниците там имат 1008 часа, докато българските първолаци учат по 398 часа на година. Данните за часовете по четивна грамотност показват, че в България общият брой уроци от I до XII клас е 1358. За сравнение в Румъния часовете са 1544, като роден език се учи до Х клас. Данните за Франция са твърде респектиращи - родният език се учи също до Х клас, но броят на уроците е 2340. Финландия и Швеция са пример, че големият брой задължителни уроци не са достатъчно условие за постигането на добри академични разултати - часовете по четивна грамотност във Финландия са 1197, а в Швеция - 1490, но следва да се има предвид, че обучението по този предмет приключва след IХ клас.

Разпределението на уроците по математика в задължителното училище също показва, че българските ученици имат малко часове в сравнение с връстниците си от другите европейски държави. Българските ученици учат математика до XI клас и имат общо 867 урока. Във Финландия и Швеция този предмет се изучава до IX клас включително, като броят на часовете е съответно 912 и 900 часа. Много по-голяма е разликата с предвиденото задължително обучение във Франция и Румъния - там за десет учебни години се преподават съответно 1584 и 1189 урока.

Важни за добрите постижения на учениците са не само броят на часовете, но и начинът, по който се представя учебният материал. Това също бе една от целите на реформата в България, която ГЕРБ не успя да осъществи и която засега остава в неопределеното бъдеще.