Резултатите от парламентарните избори в Италия потвърдиха нестабилността на държавата

След полунощ във вторник министерството на вътрешните работи на Италия огласи официалните данни от двудневните парламентарни избори.

Първият показател е активността, която бележи спад, тъй като са гласували 75,20% от избирателите срещу 80,50% на предходните избори през 2008 година.

Три коалиции и една отделна партия заеха първите места и надхвърлиха изискваните от закона квоти от 10 процента за коалиционни и 4% за самостоятелно състезаващи се политически формации, които гарантират места в Камарата на депутатите.

Левоцентристката коалиция с лидер Пиер Луиджи Берсани събра близо 30% от гласовете, следвана от десноцентристката коалиция на Силвио Берлускони с  29%. Трета е партията "Движение 5 звезди" на комедийния актьор Джузепе "Бепе" Грило с 25%. Едва успя да прескочи "летвата" с 10 на сто премиерът в оставка Марио Монти, който води трипартийна центристка коалиция. Същото е подреждането в надпреварата за Сената.

Трудно е да се каже, че има "победители", тъй като това разпределение на гласовете консолидира политическата нестабилност в Италия и прави невъзможно спешното провеждане на закъснелите структурни реформи.

С гарантираната от избирателния закон премия и чрез предсказуема коалиция с центристите на Марио Монти левоцентристката коалиция ще получи мнозинство в Камарата на депутатите, но то няма да бъде достатъчно за излъчване и функциониране на стабилно правителство.

Парадоксално е, че заелата трето място партия "Движение 5 звезди" още с дебюта си на парламентарни избори става най-влиятелната партия в Камарата на депутатите, където изпреварва Демократическата партия на Пиер Луиджи Берсани, а в Сената е втората сила и се нарежда преди партията "Народ на свободата" на Берлускони. Двамата най-изтъкнати популисти - Силвио Берлускони и Джузепе Пиеро Грило - иззеха предизборното пространство.

Преди да приключи преброяването на бюлетините, вече се говори за нови избори. Предстоят мъчителни месеци на хроничен застой и разрушителен популизъм, който ще подготви връщането на Берлускони на власт. Оказва се, че е по-лесно римският папата да се оттегли, отколкото политик в Рим да се откаже от властта...