Прокурорски чадър над енергийната мафия

Най-доброто от печата

20-02-2013, 06:10

Автор:

Bulgariautre

Всичко от Автора

Заместничката Галина Тонева смачкала цели 12 дела с незаконна заповед

В разгара на масовите протести срещу високите сметки за ток се заформя още един, чудовищен скандал. Разследване на „Телеграф” установи, че зам. главната прокурорка Галина Тонева е опънала як чадър над енергийната мафия. Така не едно, не две или даже три, а цели 12 дела за огромни далавери в сектора са били прекратени, разбирай смачкани. Всъщност цифрата може да се окаже и по-голяма, ако броим и няколко преписки, присъединени към въпросните дела.
Почти всички са срещу НЕК, но има и срещу ТЕЦ „Марица-изток 2”, Мини „Марица-изток”, БЕХ, ДКЕВР, МИЕТ.
Преписките са част от
гигантска корупционна схема
за която парламентарната комисия за борба с корупцията по високите етажи на властта сигнализира главния прокурор и срещу трима прокурори – Георги Тафров, Христо Граматиков и Стойчо Ненков, започна разследване.
Според шефа на комисията Яне Янев държавата е ощетена със стотици милиони левове и има данни за подкупи.
Делата не са образувани по жалби на граждани, в чиито джоб енергийната мафия бърка смело и безнаказано от години, а по сигнали на МВР, ДАНС и Временната анкетна комисия в 41-ото народно събрание. С други думи, сериозна работа. И точно заради това трябва да се свърши, в случая да се потули, от по-високо място. Иначе не става. Тук идва
най-интересната част
На 4 май 2010 г. зам. главният и по онова време прокурор Галина Тонева издава странна заповед. С нея тя възлага на никому неизвестния до този момент прокурор Христо Граматиков да контролира разследването по споменатите 12 дела. Нещо повече, Тонева нарежда на шефовете на Софийската градска прокуратура и окръжните прокуратури в Пловдив и Стара Загора „спешно да предоставят информация по делата”, служителите на ДАНС и МВР да помагат и за всичко да се докладва на... зам. главния прокурор при ВКП Галина Тонева.
Двама скромни прокурори срещу енергийната мафия? Нима доживяхме?
Уви, не. Нито Галина Тонева, а още по-малко Христо Граматиков, са имали такива намерения. Напротив. И за да сработи схемата, Тонева дори се е изявила като главен прокурор. В абсолютно нарушение на Закона за съдебната власт. Заповедта є е не само на бланка на главния прокурор, но и на основание, което визира единствено неговите правомощия. На 4 май 2010 г. тогавашният главен прокурор Борис Велчев нито е отсъствал, нито е оправомощавал някого от заместниците си да подписва заповеди от негово име.
Дребна подробност е фактът, че по онова време Тонева не отговаря за отдела, в който по друго странно стечение на обстоятелствата работи Граматиков. Т.е. тя няма право да му възлага каквото и да било.
Но дори и да се е объркала поради огромния обществен интерес към тези дела, пак нещо не се връзва. Защото в Закона за съдебната власт изрично е казано, че делата и преписките се разпределят на
случаен принцип
от компютър. Много хубава разпоредба, между другото. Но само ако се спазва. В нашия случай контролът върху всички 12 дела е предоставен с писмена заповед пряко на един единствен прокурор – Христо Граматиков.
И какво прави той? Ами каквото трябва – прекратява делата. Ето един пример: делото срещу НЕК за умишлена безстопанственост при износ на електроенергия. Само за няколко дни и само по вътрешно убеждение, най-вероятно силно мотивирано отвън, Граматиков потвърждава прекратяването на делото.
„Делото, което внесохме, е 35 тома, а експертизата е 700-800 страници и – забележете – само за 4 дни Стойчо Ненков е прекратил досъдебното производство, а Христо Граматиков – за 7-8 дни”, разказа Яне Янев след срещата си с главния прокурор.
Ясно е, че и двамата прокурори изобщо не са чели делото. Е, сега ги разследват, заедно с третия ­ Георги Тафров. Но какво от това? Граматиков е изпълнявал писмена заповед на зам. главната прокурорка Галина Тонева. Чии нареждания са изпълнявали Тафров и Ненков предстои да видим. Те няма да потънат сами, не са толкова глупави.
За да излезе обаче цялата истина по-бързо, главният прокурор Сотир Цацаров отсега трябва да включи в списъка на разследваните и Тонева. Едва тогава ще разберем чии заповеди е изпълнявала тя и кой всъщност дърпа конците на енергийната мафия в България.
Г-н главен прокурор, във вашата концепция обещахте да положите всички усилия да бъдете гарант за справедливост. Ще го направите ли наистина? Това е вашият тест. Надяваме се да го издържите.
Скромна, по-скромна... Галина Тонева
„Семейството ми живее скромно, нямам луксозно жилище, луксозни вещи и не пътуваме по скъпи дестинации. Моите доходи възлизат общо над 80 000 лева, 60 000 лева са мои, които са от заплатата. Близо 4000 лева са допълнителните доходи от рента. Разходите по кредита, който имаме, са 25 000 лева, за нас остават 55 000 лева.” Тази сърцераздирателна изповед е на Галина Тонева. С нея тя се кандидатира за главен прокурор в края на миналата година и буквално взриви форумите. Имала и някакви имотчета по морето, ама те за нищо не ставали, затова ги взела евтино.
Горката. Добре, че пропусна да каже за скромните ­ към стотина хиляди лева, спестявания в банката, които са описани в декларацията є пред Сметната палата. Със сигурност хората щяха да я замерят с камъни. И не защото печели доста добре за стандартите у нас. На България не є трябват бедни магистрати.
А защото заплатата на Тонева излиза от джобовете на данъкоплатците. Същите, в които енергийната мафия смело и безнаказано бърка от години. Точно тази мафия, срещу която Галина Тонева би трябвало да се бори. Нали затова є плащаме по 60 000 лева годишно? Без хонорарите и каквото си докара под масата. Плюс че берем срама пред Европа заради калпавото правосъдие. Справка: прословутото дело САПАРД. по което подсъдимите Марио Николов и Людмил Стойков получиха оправдателни присъди, а държавното обвинение оттегли протеста си срещу тези присъди. Според прокурора Стойчо Ненков, който сега е разследван за корупционните схеми в енергетиката, това е било съгласувано с ръководството на ВКП в лицето на зам. главния прокурор Галина Тонева. В случая май няма писмена заповед. Може би от скромност.През 2008 г. във ВКП са обявени 6 свободни щатни бройки. И както си му е редът, е обявен конкурс. Явяват се над 50 кандидати. Явно са все качествени, защото всички получават много добра оценка от Висшия съдебен съвет. Христо Граматиков се класира 19-и. Никакъв шанс. Още повече, че е с най-малък трудов стаж като прокурор в сравнение с кандидатите преди него – само 13 години. Членовете на ВСС обаче явно са видели в него нещо по-особено, някакъв скрит талант може би. И без да им мигне окото, елиминират съперниците му, десетина човека, и го избират. В сайта на съвета не пише колко гласа са „за”, „против” или „въздържал се”. Такава информация има само за отпадналите. Колко прозрачно, нали?

 

Точно като при неслучайното разпределение на делата. За него си трябват неслучайни хора. А колко прозрачен е самият Граматиков? В сайта на ВКП името му се споменава само в три вестникарски публикации и то покрай други негови колеги. Всъщност за Граматиков се чу покрай делото за дискотека „Индиго”. Само това ли е работил 13 години?

 

През 2005 г. името му влиза в черния списък на Сметната палата – не си е подал всички документи към декларацията за имотно състояние. В следващите няколко години подава само уведомление, че няма промяна. А през 2011 г. декларира апартамент от 75 квадрата в Бургас. Жилището му е прехвърлено безвъзмездно от Иван Христов Граматиков, вероятно неговият баща.

 

Не е ли странно е, че точно на този „анонимен” прокурор е възложен контролът върху 12 тежки дела срещу огромна корупция в енергетиката? Не, не е. Енергийната мафия знае на кого какво да възложи. При нея няма случайни неща.