Размисли след референдума

Едва 20% от пловдивчани гласуваха на първото демократично допитване

Дали българите заслужаваме демокрацията, която уж сами си извоювахме? Готови ли бяхме за първия от много години национален референдум?

Малко над 20% от пловдивчани се вдигнаха  от топлите къщурки и отидоха до тъмната стаичка. На близо 250 000 видя се не им пука. Излиза, че сме или овце, или реалисти.

От това да ти е все едно до осъзнатото чувство, че от теб нищо не зависи крачката е малка. Да не се замисляш как ще се развива България, ще клекне ли под още една зависимост или да си непукист пред сигурността и втора Фукушима е все едно.

Хубаво ще е ако много негласували са реалисти. Знаят, че каквото и да зачеркнат няма да има никакво значение. Бъдещето на АЕЦ "Белене" ще се реши от шепа големци.

Цифрите днес показаха, че  избирането на един селски кмет или на депутат ни е по-важно от това какво ще дишат, колко сигурно, топло и евтино ще е на нашите деца.

През последните години развитието на енергетиката е сред първите национални приоритети на ред правителства. Пак разминаване – горе им пука, или се правят, а на масите вижда се не им е до това.

Истината е, че българинът е най-силен на каузи на маса и във Фейсбук. Референдумът се пропиля. Или пък не бе напипан мазолът, който да те накара да отидеш до урната. Сигурна съм, че ако се допитат до нас да пушим или не свободно навсякъде, активността щеше да е в пъти по-висока. Какво остава пък ако се спретне всеобщо питане за вдигане на доходи, майчинство, пенсии...

В Пловдив през последните години не е имало по-скучно гласуване. И столипиновци останаха гладни. Никой не се сети за тях. Никой не ги ухажва. Никой там и не гласува. Нямаше го мотива...