Страната започва да се събужда за необходимите реформи

Д-р Збигнев Бжежински (84) е бил съветник по националната сигурност на американския президент Джими Картър от 1977 до 1981 г. В момента е член на борда на Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон и старши преподавател по международни отношения в университета "Джон Хопкинс". Съпредседател на Американския комитет за мир в Кавказ и член на Международния консултативен съвет на Атлантическия съвет.

Роден е на 28 март 1928 г. във Варшава. Син на полски дипломат, който през 1938 г. е изпратен на работа в Канада, а след II световна война се страхува да се върне в родината си.

Бжежински-син получава докторска степен в Харвардския университет през 1953 г. От 1973 до 1976 г. е директор на Трилатералната комисия. През 1976 г. е главен външнополитически съветник на Джими Картър в президентската кампания.
През 1981 г. е награден с Президентския медал на свободата за ролята си в нормализирането на отношенията между САЩ и Китай, както и за приноса му към правата на човека и политиката за национална сигурност на САЩ. От 1987 до 1981 г. е член на консултативния съвет за външно разузнаване на президента, а през 1988 г. - съпредседател Консултативния съвет по национална сигурност на президента Буш. През 2004 г. е съпредседател на работна група към Съвета за външни отношения, който публикува доклад "Иран: време за нов подход".

Д-р Бжежински е член на факултетни съвети в Колумбийския и Харвардския университет и притежава почетни степени от няколко университета. Автор на десетки книги и публикации, носител на многобройни отличия и награди, сред които и българският орден "Стара планина", който му бе връчен през 2001 г. от президента Петър Стоянов.
Д-р Бжежински бе любезен да отговори на въпросите на "24 часа" от офиса си във Вашингтон.

- Д-р Бжежински, преди няколко години САЩ бяха засегнати от тежка икономическа криза. Неотдавна новината за т.нар. фискална скала в САЩ разтърси света. Какво мислите за настоящата икономическа ситуация в Америка и по света?

- Ситуацията в Съединените щати е сериозна, но не е фатална. Страната започва да се събужда за необходимите реформи и това само по себе също ще има положително въздействие върху цялостната икономическа ситуация в света като цяло. Не очаквам промяната да бъде драматична, но очаквам да се случи.

- Мислите ли, че най-лошото от кризата отмина, или ни чакат още по-трудни времена?

- Не мога да предвидя конкретни събития, но ми се струва, че, доколкото се отнася до икономическата криза, е налице нарастваща решимост да бъдат предприeти необходимите реформи.

- Чия ситуация е по-лоша - тази в Европа или тази в САЩ? Какво мислите за кризата в страни като Испания, Гърция, Ирландия?

- Определено положението в Европа е по-лошо, по-специално в страните, които вие споменавате.

- Какво бъдеще тогава прогнозирате за Европейския съюз?

- Въпреки това, което казах, съм уверен, че ЕС ще издържи, защото няма алтернатива.

- Неотдавна в интервю за "Нюзмакс", а тези дни - и в статия за "Вашингтон пост" предупредихте, че американската инвазия в Иран не е най-мъдрата стъпка. Бихте ли обяснили своите аргументи?

- Както писах във "Вашингтон пост", очаквам в Сената да се проведе широк дебат за ролята на САЩ в днешния доста нестабилен свят. Това със сигурност ще провокира въпроси за стратегическата мъдрост на потенциални военни действия на САЩ срещу Иран. Важно е въпросът за война или мир с Иран да излезе на повърхността, като се отчете американският национален интерес. Въпреки че президентът умело избягва конкретен ангажимент за военни действия на определена дата, липсата на договорено споразумение с Иран относно съобразяването с Договора за неразпространение на ядрено оръжие неизбежно ще засили настойчивото искане на някои чужди и местни екстремисти за военни действия на САЩ, сами или в координация с Израел.

Освен всичко това вече споменах във "Вашингтон пост" за няколко потенциални 
последици за САЩ заслужават близко наблюдение. Колко ефективни биха могли да бъдат американските военни удари срещу ирански ядрени обекти, с колко трайни последствия и на каква човешка цена за иранския народ? Какъв би могъл да бъде ответният отговор на Иран срещу интересите на САЩ и с какви последствия за стабилността в региона? Колко пагубна може да бъде тази нестабилност за европейските и азиатските икономики? Доколко оправдана би могла да бъде атака на САЩ съобразно международните стандарти и би ли била одобрена от Съвета за сигурност на ООН - особено от Китай и Русия, като се има предвид тяхното право на вето?

Тъй като се смята, че Израел има повече от 100 ядрени оръжия, колко надежден е аргументът, че Иран може да атакува Израел, без първо да придобие значителен ядрен арсенал? Най-добрите оценки показват, че ограничен удар на САЩ ще има само временен ефект.

Повтарящи се атаки биха били по-ефективни, но това би увеличило смъртните случаи и риска от радиация. Иранският национализъм ще бъде подбуден към продължителна омраза към САЩ, от което политическа полза ще има управляващият ирански режим. В резултат на всичко това Иран може да направи живота на американските сили в Западен Афганистан по-труден, а също да доведе до ескалиране на насилието в Ирак, което пък може да отвори огън в целия регион с конфликти от Сирия до Ливан и дори Йордания, което пък ще засегне неблагоприятно икономиките на Европа и Азия Съединените щати ще бъдат широко обвинявани.

Като се има предвид развитието неотдавна в ООН, когато САЩ и Израел спечелиха подкрепата на само седем от 188 държави против членство в ООН за Палестина, може да се прогнозира, че несанкционирана атака на САЩ срещу Иран ще предизвика възмущение в световен мащаб. Резултатът би бил безпрецедентна международна изолация за Америка, която вече е дълбоко въвлечена в продължителен смут в региона. Нашите близкоизточни и европейски приятели, които защитават американските военни действия срещу Иран, обикновено са доста сдържани по отношение на готовността си да проливат собствената си кръв в нов конфликт в Близкия изток. Непосредствен печеливш от една необмислена война ще бъде Русия на Владимир Путин, която ще таксува на воля горивото, което дава на Европа, докато застрашава Грузия и Азербайджан.

- Тероризмът става все по-настъпателен, а темата става все по-актуална. Има ли шанс войната срещу тероризма да бъде спечелена и какви стъпки трябва да бъдат предприети в тази насока?

- Мисля, че войната срещу тероризма няма да бъде спечелена, но просто ще заглъхне, както и тероризмът. Тероризмът отчасти е политически, но отчасти и психологически феномен и процъфтява при предизвикана враждебност и историческо нетърпение.

- В своята книга "Стратегическа визия", която неотдавна излезе и в България, пишете, че има прилика между Съединените щати сега и СССР преди разпадането...

- В предговора си към книгата съм очертал конкретните паралели.

- Вие сте измежду критиците на президента Обама. Сега, когато той отново спечели изборите за президент, кои са най-големите предизвикателства, които той трябва да преодолее?

- Като допълнение на вътрешното предизвикателство той трябва да развие американската политика за Близкия изток, която да сведе до минимум вероятността за конфликт и да започне да утвърждава американското, както и глобалното влияние в каузата за решаването на локалните конфликти.

- Мислите ли, че САЩ изгубиха водещата си роля в света в последните години? Каква роля трябва да избере Америка в идващите години?

- Америка подкопа водещата си роля в света от погрешното, ненужно и фалшиво защитавано решение да тръгне на война срещу Ирак през 2003 г. Въпреки това 
САЩ все още са водеща световна сила и тази отговорност постепенно ще се засилва, ако Обама успее да възстанови международната легитимност на американската политика.

- Кои са най-сериозните политически и икономически конкуренти на САЩ по света сега и в бъдеще?

- Най-сериозният дългосрочен конкурент е Китай. Никой друг не се изправя така широкомащабно на хоризонта.

- Нека ви задам и 2 въпроса, свързани с България. По време на студената война българските медии често лепяха на американските експерти и политици, включително и на вас, д-р Бжежински, негативни етикети като "врагове", "ястреби" и т.н. Всичко завърши с това, че през 2001 г. президентът Петър Стоянов ви връчи най-високия български орден - "Стара планина". Какво мислите за тази ирония на историята?

- Че е една приятна ирония на историята.

- А какво бихте казали днес на предишните си критици?

- Съжалявам!