Не мисля, че е честно държавата да иска от хората, които я ръководят, да го правят безплатно

Когато става дума за заплатите на висшите ръководители на държавната власт, въпросът е принципен. Всеки труд трябва да има адекватната си оценка и по този въпрос сиромахомилството е вредно.

Отговорностите, които има един премиер, един министър, един президент на страната, са далеч по-големи, отколкото на, да речем, един управител на супермаркет, бил той и големичък. Ето защо би трябвало съответно да получават поне възнаграждението, което получават мениджърите на подобни обекти - примерно на един мол в България или на член на борда на някаква субсидиарна банка, каквито са повечето у нас.
И не знам защо управляващите се отказаха да внасят новия закон за заплащането на висшите държавни длъжности в парламента. Аз мисля, че най-удачно е правителство, чийто мандат изтича, да внесе такова предложение, защото тогава ще е ясно, че не го прави за себе си, а за принципите.

И основното съображение, основната логика е, че всеки труд си струва парите. Не бива да искаме от ръководителите на държавата участието им във властта непременно да е свързано с материална жертва - намаляване на доходите на семействата им. Не че сме имали такива случаи - мизерстващи хора да участват във властта. Ако погледнем декларациите им за притежавано имущество, се вижда, че по правило са заможни хора и е нормално да е така. В политиката на такива нива трябва да се рекрутират успешни хора. Но не мисля, че е честно държавата да иска от хората, които я ръководят, да го правят безплатно.

От друга страна, ниските заплати на ръководителите на ведомствата задържат развитието на заплатите в държавния сектор. А то трябва да следва заплатите в частния сектор, защото иначе държавата никога няма да може да наеме достатъчно високо- квалифицирани мениджъри, каквито й трябват.

Пак стигаме до същата логика - човекът с подходяща квалификация и умения, поел отговорности, трябва да получава възнаграждение, адекватно на труда, който влага.
Какво става с доходите като цяло.

Ако погледнем средните доходи, очаквам да се окаже, че миналата година има нарастване между 8 и 10 процента. Като сметнем инфлацията, ще останат поне 5-6 процента реално увеличение. Да беше дал Господ брутнияг вътрешен продукт да беше нараснал с толкова!

Ниските доходи са в основата на много вредни икономически и социални процеси, но нивото на доходите зависи от състоянието на пазара на труда, от потенциала на икономическите субекти. Има го обаче и ефекта на сивата икономика, който скрива част от доходите.

Когато се присъединявахме към Европейския съюз, Гърция ни надвишаваше някъде 8 пъти по доходи на глава от населението. Сега тази разлика е свита вероятно докъм 5 пъти. И това става сравнително лесно, защото в момента не бягаме в една посока, а Гърция бяга към нас. Има, разбира се, още доста време да мине, докато доходите у нас се изравнят с гръцките.