Фискалният резерв олекна, но български инвеститори получиха около 1.2 млрд. лева живи пари, а страната ни може да се надява на по-висок кредитен рейтинг

Миналата седмица Министерството на финансите нареди плащането на почти 900 милиона евро по т.нар. глобални облигации, пуснати преди десетилетие - когато Милен Велчев беше министър на финансите. Глобалните облигации бяха издадени през 2002 г. с цел да се рефинансират други книжа, т.нар. брейди облигации, които пък бяха емитирани през 1994 г., за да рефинансират дълговете, наследени от комунизма. Така под една или друга форма  

тоталитарните дългове от 80-те години продължават да тежат на България и до днес.

Сега плащането по старите книжа от 2002 г. пак стана с нова емисия еврооблигации - продадените през юли 2012-а. Т.е. отново имаме рефинансиране на дълга. Има обаче големи разлики с предишните операции за рефинансиране.

От 1990 до 1994 г. България беше във фалит и не можеше да плаща дори лихвите по дълговете си. Неслучайно първото десетилетие на прехода беше толкова лошо, без никакви инвестиции - нито чужди, нито местни. Замяната на необслужвания дълг с брейди облигации беше подобрение, но само минимално, тъй като т.нар. брейдита бяха много спекулативни и високорискови книжа. Рефинансирането беше само счетоводно, реално България все още нямаше достъп до пазарите.

През 2002 г. отново имаше замяна на един дълг с друг - брейди книжата бяха заменени от глобални облигации. Това стана по едностранно решение на правителството (брейди книжата имаха дълъг срок и изобщо не беше задължително да се плащат през 2002 г.). Именно защото беше направена по усмотрение, а не заради настъпваща дата на плащане, сделката от 2002 г. поражда толкова спорове и до днес. Всъщност тя беше опит на екипа на Милен Велчев да надхитри пазара, а такива опити често не водят до добри резултати.

За разлика от 1994 г. днес България не е във фалит и има достъп до пазарно финансиране. И съответно - успешно пласира емисия от еврооблигации. За разлика отпреди 10 години сега не става въпрос за обратно изкупуване по решение на правителството - просто през януари 2013 г. настъпва срокът за плащане на дълга и той се плаща.

И въпросът беше не дали и кога да се плати, а как. Което се оказа доста спорна тема. Да си припомним, че първоначално идеята на МФ беше плащането да се покрие от Сребърния фонд, т.е. фискалният резерв да се стопи до нива, далеч под критичния минимум, при това в разгара на европейска финансова криза. Месеци бяха загубени в спорове, но в крайна сметка резервът не беше намален. Всъщност той дори порасна временно - защото в него влязоха парите от емисията еврооблигации.

Сега пък се случи обратното - фискалният резерв намаля с 1.7 милиарда лева заради изплащането на стария дълг. Нещо повече, обикновено началото на годината е свързано с бюджетни дефицити, а плащанията по земеделски субсидии и еврофондове се извършва от фискалните резерви, докато се получи възстановяване на средствата от ЕС. Така че 

фискалният резерв ще е под натиск през следващите няколко месеца, а и не само.

Преди дни правителството обяви амбицията си през 2013 г. да удвои разплатените средства по еврофондовете. Това неминуемо ще оказва и по-голям натиск върху фискалните резерви - значително по-силен, отколкото бе през предходните години. Освен това изтичането на срокове за усвояване на еврофондовете може да доведе до финансови компенсации - ако има забавени проекти, вместо от бюджета на ЕС те ще трябва да се платят от местни средства. Колкото и да ни се иска 2013 г. да е по-добра за европейската икономика (такъв шанс има, разбира се), все пак рисковете да се изпадне в ново издание на финансовите урагани от последните години остават сериозни. Евентуална по-дълбока рецесия в ЕС заедно с финансови турболенции ще застраши и България, което изисква поддържане на по-високи резерви.

Разбира се, най-устойчивият начин за поддържане на резервите е да се избягват дефицитите.

 Но наближаващите избори увеличават риска от увеличение на разходите, без да има финансиране за тях. Затова трябва много по-зорко и внимателно да се следят бюджетните баланси и да не се допуска използването на бюджета за популистки цели.

Приватизацията и концесиите могат да бъдат източник на средства, ако се извършват по начин, който гарантира максимален интерес и конкурентни процедури. Добре е да се използва и сегашната подобрена конюнктура, за да се осигури при по-добри условия необходимото финансиране чрез ДЦК, защото няма гаранция, че тази конюнктура ще се запази.

Успешното рефинансиране на дълга ще има редица положителни ефекти. От една страна, това е нормализация на дълговата политика - изплащане на падежа, когато е датата на плащане, а не постоянно да се извършват различни сделки и преструктурирания. Тази нормализация е важна стъпка към създаването на предсказуемост. От друга страна, неочаквано големият интерес към последната емисия доведе до преоценка на риска и до рязко намаление на рисковите премии на страната. Това означава по-евтин и по-лесен достъп до финансиране, както и повече интерес към страната от чужди инвеститори. А самият държавен бюджет също ще спести разходи за лихви.

От трета страна, тъй като към датата на падежа голяма част от глобалните облигации 

са били в ръцете на български инвеститори - банки, застрахователи, пенсионни фондове и др., след извършеното плащане те ще имат повече ликвидни средства. Според Министерството на финансите към октомври 2012 г. български институции са държали 630 милиона евро от глобалните облигации с падеж януари 2013. Т.е. около 1.2 милиарда лева вече са на тяхно разположение за нови инвестиции. Министерството на финансите би могло да се възползва от тази подобрена ликвидност и да си осигури необходимото финансиране до края на годината при по-изгодни условия. Тъй като евентуални нови инвестиции в ценни книжа ще носят далеч по-ниски лихви, това ще е още един стимул за насочване на ресурс към кредитиране и продължаващо понижение на цялостните нива на лихвите.

Тук, разбира се, е важно да не се допуска влошаване на средата - колкото и да е трудно това преди и след избори. Популизмът трябва да се избягва, за да може трудно извоюваните подобрения да продължат и да се прелеят към реалната икономика. Има и лесен измерител на успеха в тази посока - увеличение на кредитния рейтинг на страната. В момента рейтингът на България (BBB) е най-висок на Балканите, но в европейска перспектива остава сравнително нисък. Когато бъде вдигнат, това ще покаже, че доверието към страната се възприема не като мимолетно развитие, а като устойчиво постижение, с много по-силен ефект върху инвестициите и икономиката. Защото, за добро или за лошо, много инвеститори се влияят именно от рейтинга на страната.