Разиграва се публична политическа саморазправа със съдия - “дефицитна радост за народа”, особено ефектна преди избори

Мутренската философия е простичка, тя признава само две положения - кланяне на по-силния и ликвидиране на неудобния. Този начин на мислене изпълзя от подземния свят и след като силовите групировки завзеха властта, сега ни се предлага като управленска визия и като "наказателна политика на съда" - фраза на новия главен прокурор, която вече се превърна в юридически термин.

Върховете на съдебната власт бързо влязоха в крак с новите стандарти. На най-предните редици на тази манифестация марширува ръководството на Върховния административен съд (ВАС) - по заслуги, тъй като висотите на правораздаването под негова режисура вече наистина са недостижими. Да припомним, че това е съдът, който трябва да е честен арбитър в споровете между гражданите и властта. Да не забравяме и че там съдиите са сред най-добре платените от данъците на същите тези граждани.

В замяна на данъкоплатците им се предлага един милиционерски прочит на закона,

ако вземем за частен пример решението, с което тричленен състав на ВАС потвърди уволнението на Мирослава Тодорова от Висшия съдебен съвет (ВСС), и уникалните изводи на съдиите, подписали се под него. Важен детайл е, че под председателството на Тодорова през последните години Съюзът на съдиите нееднократно критикува безобразията в кадровата политика на ВСС и в този, и в предишния му състав, посочваше зависимости на магистрати, безпринципни решения и назначения, предлагаше реформи - с конкретни текстове за промяна на закони и правила.

Разбира се, нито едно предложение на Съюза на съдиите не се прие. Това обаче е малко за управляващи от сегашния ранг, необходим им е ответен удар - за назидание. Затова

решиха да линчуват Тодорова публично най-малкото заради смелостта й да даде под съд за клевета не кого да е, а вътрешния министър - "дистанционното" за упражняване на едноличната власт на министър-председателя.

Съдия Тодорова беше уволнена, защото забавила мотивите по три дела, за което преди това беше наказана с намаляване на заплатата с 15% за срок от две години. Не беше взето под внимание, че е била един от най-натоварените съдии, че междувременно е била в неплатен отпуск, за да преподава на младите магистрати в Националния институт по правосъдие, че въпреки това е продължила да си гледа делата, вместо да ги прехвърли на някого и те да започнат отначало, че е нямала кабинет, че въпреки тези трудни за работа условия е произнасяла присъди, които не са отменяни от горната инстанция. При това положение е чудно, че е забавила само три дела. Още една дузина съдии от Софийския градски съд, сред които ръководството на съда, не понесоха никакви последствия за забавяне на много повече дела, установени при проверка на инспектората през 2011 г. Закъсняването с написването на мотивите не попречи на техен колега да оглави специализирания наказателен съд.

Неудобната съдия Тодорова беше публично обвинена от вътрешния министър, че обслужва организираната престъпност, за да й бъде прехвърлена вината, че МВР не се справя и че прокуратурата е безсилна да постига осъдителни присъди със събраните от полицията явно недостатъчни и негодни доказателства. Висшият съдебен съвет я уволни по поръчка, без да прецени работата й при равни условия с тази на ръководството на Софийски градски съд, например, без да отчете качеството на актовете й, без дори да я изслуша. Ей така, за отмъщение.

В същото време семейните приятелки и приятели на същия министър в съда блажено си съществуват и за тях няма значение дали мачкат дела, дали ги държат с години по чекмеджетата, дали им подправят датите на написване на мотивите, дали ги прекратяват поради изтичане на давност, дали изобщо прилагат справедливо закона. Кой изобщо се интересува от това? Пред очите на всички се разиграва политическа саморазправа със съдия - "дефицитна радост за народа", особено ефектна преди избори.

Проверяваме и наказваме съдия Тодорова по няколко пъти за едно и също нещо, изхвърляме я от системата, отнемаме й правото да се защитава, като се позовава на европейски конвенции, натикваме я в ъгъла, нагласяме й делата, така че да няма никакъв шанс да спечели - с "наши" съдии, с "наши" аргументи, пък нека ходи после да се жалва в Страсбург, то без друго данъкоплатците ще й платят обезщетението. Вероятно такива са били семплите мисли на онези, които са се събрали в някоя късна доба да "кроят шапката" на Тодорова

Още по-жалки са изпълнителите на тази специална поръчка - първо да се намерят достатъчно зависими подчинени, после да се стимулират така да извъртят правото, че в решението да се каже, че Европейската конвенция за правата на човека и Конституцията на България нямат отношение към казуса на Тодорова. Не е лесна тази работа, затова: браво, дами и господа, доста сте се потрудили.

Няма нищо за чудене - преди два дни и президентът го каза по повод гласуването за главния прокурор: "Ние вече имаме мнозинство". Държавният глава допълни, че по отношение на системата на правораздаването през 2013 г. очаква повече резултати, а не допълнителни реформи. Какво по-ясно от това?

И резултатите капят като зрели круши: На съдия Тодорова й остава само петчленката на ВАС - и там ще се селектира подходящ състав, за да няма изненади. Главният прокурор е избран, остава само догодина да си сложим и подходящ председател на Върховния касационен съд. ВАС си е наш, ВСС си е наш. Страшно няма! Да се страхуват гражданите.

Та това е сериалът, който гледаме днес. Затова, моля, да се четат надписите след всяка серия, за да са ясни имената на авторите му - сценарист, режисьор, продуцент, актьори в главните роли, превод и субтитри. Та като ги видим същите през лятото в бюлетините, да не се чудим кой кой е.

А иначе проф. Стив Ханке нека да си апелира, че нещо трябва да се направи в България, защото чуждестранните инвеститори изобщо не искали да погледнат добрите ни икономически показатели заради корупцията и съдебната система. Та кой изобщо от сегашната власт пък иска да гледа чужди инвеститори наоколо? Тя си инвестира сама, има си олигопол. Дали главният  прокурор знае какво означава тази дума?