Главен прокурор ли се избира, или се променя конституцията?

Най-доброто от печата

10-12-2012, 05:55

Автор:

Bulgariautre

Всичко от Автора

Правосъдният министър лансира идеята за намаляване на мандата на шефа на държавното обвинение

Тия дни управляващите лансираха тезата, че мандатът на главния прокурор трябва да се намали от 7 на 5 години. Те направиха това чрез министъра на правосъдието Диана Ковачева, който, условно казано, е техният "специалист по съдебна власт" и дори председателства Висшия съдебен съвет.

Изненадващото е, че лансирането на тези винаги деликатни промени идват в момента, в който въпросът за избор на нов главен прокурор е въпрос на дни.

И който и да е той, ще си изкара мандат от 7 години и него трудно може да го хване някаква бъдеща промяна. Казано по-простичко, той ще е до 2020 г. шеф на държавното обвинение. И очевидно дотогава все ще се говори за намаляване на мандата. Ако изобщо.

Пускането на идеята в този необичаен момент може лесно да се тълкува като опит за отклоняване на вниманието от конкретиката - избора на бъдещия главен прокурор. Да се пита и рови по-малко за имоти, свързаности, членства в една или друга скрита организация, стари дела и прояви.

И това се видя, след като темата бързо бе "захапана" и от тримата кандидати за възловия пост. Сотир Цацаров, Галина Тонева и Борислав Сарафов се обявиха веднага за намаляване. Мандатът на главния прокурор трябва да бъде намален на 4 години, но с право за преизбиране за втори, коментира Галина Тонева, зам. главен прокурор, пред "Дарик". Според Сарафов, който е ръководител на апелативната специализирана прокуратура, мандатът на обвинител номер едно на страната е дълъг и изтощителен и предложи той да бъде разделен на два мандата  

от по 5 г., което може и да е гаранция, че всеки новоизбран прокурор би се стремял да има успешен първи мандат, който би му гарантирал следващия. Според Цацаров, който пък сега е председател на Окръжния съд в Пловдив, мандатът на главния прокурор трябва да бъде намален от 7 г. на 5 г. В момента по конституция мандатът не само на главния прокурор, но и на председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд е 7 години без право на повторение.

Най-забавното в този кух разговор е, че за да се направи каквато и да е промяна, трябва да се промени конституцията. И то от Велико народно събрание. През 2006 г. бе записана специална разпоредба в основния закон, с която се даде възможност за смяна на главен прокурор чрез парламента при "тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, които накърняват престижа на съдебната власт". Записано бе, че той може да бъде махнат по предложение и на една четвърт от народните представители, прието с мнозинство две трети. Президентът не може да откаже освобождаването при повторно предложение. Конституционният съд отмени обаче тази норма.

Но дори и да приемем, че подобна поправка - за по-кратък мандат, може да мине и в обикновения парламент, то ще трябват гласовете на много народни представители. Нещо, което със сигурност няма как да се случи сега.

 

Безспорно проблемът с главния прокурор в България, който и да е той, е много, ама много голям. Защото, който и да поеме този пост, рано или късно става основен фактор и в политиката, и зад кулисите, навсякъде. Правомощията му са огромни, а възможностите почти неограничени. Той може да влияе на политическия и икономическия живот само с едно действие или бездействие. Първият главен прокурор от т.нар. демократично време Иван Татарчев бе цитиран дълго да казва "Над мен е само Господ".

И на практика е прав и досега. Доскорошният главен прокурор Борис Велчев обяви преди години, че е "необходима конституционна промяна за статута на главния прокурор". Според него трябва да се промени така, че главният прокурор да има чисто административни функции. В момента главният прокурор е недосегаем, но това е лошо, защото той носи отговорност за всички отрицателни неща в прокуратурата, твърдеше тогава Велчев. И още - че "недосегаем от закона е всеки главен прокурор и фигурата му в България е изведена в положение, което е със "съмнителна логичност". "Той е едновременно административен ръководител, носи отговорност за 1700 души. Очевидно не може да упражни ефективен контрол. В същото време за всичко, което става в прокуратурата, е виновен главният прокурор. Статутът на главния прокурор е такъв, че в България е много важно да се знае кой ще е главен прокурор

 

Аз искам статутът на главния прокурор да бъде променен така, че да няма никакво значение кой ще е той", заяви по онова време Борис Велчев.

Но никой на практика не предложи тази конкретна промяна на конституцията. Независимо че основният закон бе променян няколко пъти, и то главно именно в частта му за съдебната власт. Материята в частта си за гл. прокурор се нуждае от промени. Например главният прокурор да е наистина само методически ръководител. Да не е толкова централизирана системата до степен на единоначалие. Да може главният прокурор да бъде свалян много по-лесно, когато има достатъчно данни, че не се справя с работата или пък уронва престижа. Да се намали мандатът. Да се направи отделен кадрови орган за прокурорите. Но очевидно това не може да стане през 2013 г. А и слава богу. Винаги има надежда да се появи някой по-свестен от Цветанов, който да реформира прокуратурата. Достатъчно, че съдбата реши, че именно ГЕРБ, формално чрез ВСС, посочи новия главен прокурор.