Най-интересното от вестниците днес, 30 ноември

"Дондуков" 2 - гумичка срещу мърлящината", е коментарът във в. "Труд".

Президентската институция напоследък става все по-значим политически фактор. И президентът, и вицепрезидентът предупредиха, че институцията ще се намеси съвсем сериозно в следващия важен избор - за главен прокурор.

Президентът Росен Плевнелиев заяви, че ако тримата кандидати за главен прокурор "се окажат неподходящи в хода на дебатите, ако не извадят правилните концепции, тогава може да има втора фаза, трета фаза".

Вицепрезидентът Маргарита Попова посочи, че "летвата би могла да бъде още по-висока".

Институционалната криза е тази, която овластява президентската институция. Криза, произведена от другите три власти, която се наслагва.

Провалът на избора за конституционен съдия - първо на Венета Марковска, после отказа

на Петър Стоянов и разцеплението в СДС, тежи и върху избора на главен прокурор. Президентската институция играе ролята на последната резервна гумичка срещу мърлящината на другите институции. Днес тя може да изтрие поне донякъде поразиите на политическите партии, парламента и Висшия съдебен съвет, допълва "Труд".

"Няма да се оценяват качествата на кандидатите за главен прокурор", е озаглавено интервюто в "Сега" с Калин Калпакчиев, член на Висшия съдебен съвет от съдийската квота.

Според него ВСС трябва да извърши оценка на състоянието на органа на съдебната власт, чийто ръководител се избира, в случая - оценка на състоянието на прокуратурата.

Анализът трябва да бъде на базата на докладите, които прокуратурата е внасяла ежегодно в

Народното събрание, на статистическите данни, на собствени проверки, т.е. да се даде моментна, детайлна снимка. Това е стандарт по отношение на качеството на процедурата за

назначаване на всеки един административен ръководител. За да е ясно какви качества са нужни на ръководителя.

"Иначе изборът би бил произволен и действие на тъмно. Защото в този случай ще избираме ръководител не според нуждите на органа, а според други критерии, не е ясно какви", допълва Калпакчиев.

"24 часа" коментира идеята на вицепрезидента Маргарита Попова за махане на доживатната присъда без право на замяна.

Според автора трябва първо условията в нашите затвори да наподобяват условията в затворите от развитите европейски държави, държавата да задели средства за реалното превъзпитание на закоравелите изверги и тогава да говорим за премахване на наказанието лишаване от свобода без право на замяна.

Всичко това струва много пари и държавата трябва да има нагласата да ги похарчи точно за това. Защото същите тези пари може да са много полезни за възпитанието в детски градини, на безпризорни деца, за стимулиране на приемните семейства. Неща, които често дават много по-голям ефест за обществото и предотвратяват появата на индивиди, на които са чужди човешките ценности.

"Кунева с автогол за референдума", коментира "Труд". Като първи голям гаф на "Движение България на гражданите" на Меглена Кунева се определя бойкотирането на референдума за АЕЦ "Козлодуй".

Когато Кунева казва "няма да участваме в референдума" се разбира: Първо, тя е против ядрената енергетика, съответно тя наистина е виновна за затварянето на Трети и Четвърти блок на АЕЦ "Козлодуй" - един от основните кинжали, с които я ръчкат непрестанно, че е отговорна да загубим тези мощности.

Второ, Кунева пасивно застава на страната на ГЕРБ, което в очите на зрителите се чете като "хайде, и тези се наредиха до СДС".

Трето, движението е създадено с идеята гражданите да определят каква България искат.

Няма да е никак лошо, ако хората около Кунева седнат и се разберат каква партия искат: нацупена, отчуждена и лидерска или наистина демократичана и гражданска.

"118 обявиха доходи над 1 млн. лева", съобщава в интервю за "24 часа" Красимир Стефанов, изпълнителен директор на Националната агенция за приходите.

По думите му броенето на милионери не е много надежден критерий за приходите или за

икономическата ситуация. По-важното е, че приходите от данъка върху доходите на физическите лица до средата на ноември са 1,9 млрд. лв. Това е с над 110 млн. лв. повече от 2011 г.

Ръстът на приходите от подоходния данък се дължи и на по-честното поведение на данъкоплатците, и на контролно-ревизионната работа на агенцията.

За десетте месеца на тази година при 1600 ревизии на физически лица са разкрити 62 млн. укрити данъци и осигуровки.