Участваме от 2005 г., но досега само веднъж сме се класирали на финал - 5-о място

Полша и Португалия се отказаха от "Евровизия" по икономически причини. Иначе казано, дават си сметка, че подобно удоволствие им излиза скъпо по време на криза. По тази логика и България скоро трябва да последва примера им, с добавката, че ще напуснем състезанието и по други причини. Те са зависещи изцяло от нас и касаят равносметката от общото ни представяне досега. А тя е болезнена: участваме от 2005 г., но досега само веднъж сме се класирали на финал - 5-о място за Елица и Стунджи. И оттогава само това класиране ни топли.

Използваме го като патерица, на която да се подпрем щом се зададе нова "Евровизия". Явно нещо ни куца. И ако хвърлим патерицата съвсем ще се сринем, но засега се държим. Мечтите ни текат като "Вода"-та на Елица и Стунджи, ама тя отдавна изтече, а след нея нищо смислено не се роди...
Българското участие на "Евровизия" е циклично и прилича на менструален цикъл. То е болезнено, свързано е с прояви на емоционална нестабилност, но слава Богу - накрая свършва. До следващия път. Когато ни стане безпричинно мъчно за "Евровизия" Елица и Стунджи почват да удрят барабаните и в тантрически ритъм болката изчезва. Когато не без основание започнем да я мразим си пускаме Краси Аврамов, който с воя си на койот убива всякакви по-нататъшни амбиции.

Истината, е че наистина се стараем за достойно представяне на "Евровизия", но не ни се получава. А пробвахме, не е като да сме стояли със затворена уста. От Човекът-глас до Азис за беквокалистка какво ли не опитахме?

Щом е така, както би казал Дянков: като няма хляб, няма и зрелища. В Малмьо едва ли ще усетят липсата ни догодина, въпреки твърдата заявка на БНТ пак да участваме. Същото важи и за родните зрители. Няма да е необходимо да излизат да пушат на терасата докато пее нашият участник. Може би само Софи Маринова ще е тъжна, защото тя призна, че на "Евровизия" е много хубаво и иска пак да участва. Само че трябва първо да пита продуцента си Крум.