Бюджетът на ЕС е много сложен и често води до противоречия и трудно приемане.

Очаквано миналата седмица разговорите между лидерите на Европейския съюз не постигнаха решение за 7-годишния бюджет на общността от 2014 до 2020 година.

Очаквано, защото различията, обявени от отделните страни преди срещата, бяха твърде големи, за да постигнат сближаване в рамките на 1-2 дни. А и ЕС има много по-приоритетни задачи, свързани с кризата и с Гърция, поради което 7-годишната бюджетна рамка не изглежда чак толкова спешна.

Както всичко в Европа, и бюджетът на ЕС е много сложен и често води до противоречия и трудно приемане. ЕС приема дългосрочни бюджети на всеки 7 години (т.нар. многогодишна финансова рамка), в които се залагат лимити за разходите, правила за набиране на приходите и разпределение на средствата по програми. Тези дългосрочни бюджети се приемат с пълно единодушие сред страните-членки на ЕС - това означава, че всяка страна има право на вето (включително и България).

Досега в България винаги е оставало усещането, че Европа ни дава пари. Обаче реалността е, че ЕС няма собствени пари - всички пари на общия европейски бюджет идват от страните членки и се разпределят от тях. Така че всъщност ние, страните членки, даваме пари на ЕС и гласуваме как да се похарчат, а след това Европейската комисия просто администрира процеса. И именно сега е моментът, в който страните членки решават колко да дадат на ЕС и как ще се използват тези средства.

Но нещата са още по-сложни, защото някои страни получават част от своята вноска обратно, под формата на рабат (Великобритания, Швеция, Холандия), а в допълнение освен 7-годишни бюджети се гласуват и годишни бюджети ежегодно. Всичко това подлежи и на одобрение от Европейския парламент, който в последно време все повече се опитва да прокарва свои политики. Ако не се постигне споразумение за бюджета, се харчи миналогодишният бюджет плюс индексация.

Обикновено се намира някоя страна, която да заплаши с вето европейския бюджет (Маргарет Тачър през 80-те години на ХХ век, например) и всички я изолират и критикуват заради "антиевропейската" й позиция.
Тази година обаче огромен брой страни изрично заплашиха с вето - не само Великобритания, но също така Австрия, Холандия, Румъния, Франция, Дания, Италия, Латвия, Испания.
Причините са сложни, но всички се свеждат в крайна сметка до кризата. Някои страни не искат да дават повече пари на Европейския съюз, защото имат дефицити в националните си бюджети и трябва да режат разходи.
Други страни искат да получават повече пари от ЕС, защото са в криза и се борят за всяко евро приходи в икономиката си.
Общо взето, всяка страна има някакъв приоритет в преговорите за бюджета и го защитава. Например англичаните искат бюджетът на ЕС да се намали значително, точно
както се намаляват и
националните бюджети
заради кризата
Французите защитават субсидиите за земеделие, но в същото време не искат общият бюджет да расте твърде много. Германия като най-голям нетен вносител в бюджета на ЕС иска да се намалят разходите, но в същото време Меркел иска и да запази целостта на ЕС.
Италианците искат намаление на нетната си вноска, защото са в криза. Румънците си искат земеделските субсидии, австрийците искат рабат и т.н.
Освен тези различия страна по страна има и две големи фракции в Европа - от една страна, е групата на страните, които внасят най-много в общия бюджет, които искат бюджетът да се намалява (приятели на по-добро харчене). А от друга страна, са по-бедните държави, които искат да получават повече (приятели на кохезията).
Различията между отделните предложения за бюджета са значителни - Европейската комисия предлага бюджет от 1,1 трилиона евро за 7 години, докато Великобритания иска бюджет под 890 милиарда евро.

България се включи във втората група, т.нар. "приятели на кохезията", като за съжаление българската позиция няма достатъчно ясно изразени приоритети. Нашата страна иска от всичко по повече - повече земеделски субсидии, повече структурни и кохезионни фондове, повече пари за старите блокове в АЕЦ "Козлодуй". Такава позиция е трудно да бъде успешна, особено в години на бюджетни съкращения.

След като най-големите донори на ЕС искат намаление на бюджета, е очевидно, че ще има рязане - няма никакъв начин всички програми да се увеличат.
Ако България иска да има влияние върху европейския бюджет, трябва ясно да определи кои програми са най-голям приоритет за страната и да се борим за тяхното спасяване.

И може би провалът на приемането на бюджета миналата седмица и отлагането на решението за следващата година дава известно време на България да си уточни приоритетите, да разработи стратегия за постигането им и да инвестира усилия в двустранна дипломация, за да ги постигне.

Трябва да е ясно, че не толкова размерът на получаваните от ЕС средства е важен, а структурата на тези средства. Може да получаваме десетки милиарди субсидии за земеделие на декар площ, но както в България, така и в други страни е доказано, че от тези субсидии няма никаква полза, освен че повишават цената на земята и арендата, привличайки спекулативни инвестиции в земя. Заради субсидиите най-новата мода е да се купува земя, както преди беше модно да се правят соларни паркове, а още по-рано да се инвестира в недвижими имоти (и тази мода ще завърши болезнено, както и предишните).

Това, което има ефект върху дългосрочния растеж, работните места и доходите, са средствата, инвестирани в инфраструктура, развитие, подобрение на публичните услуги и образованието.

И за съжаление точно тук България е порязана по сегашните предложения, тъй като от 2014 година се въвежда таван на средствата, които може да получава една страна (първоначално 2,5%, а после намален още на 2,4%).

Този таван на средствата за кохезия ще тежи най-вече на най-бедните страни като България и Румъния. Има реален риск да се окаже така, че ще получаваме не повече, а по-малко средства, отколкото предишните 7 години.

Ако в българското правителство има здрав разум, трябва да концентрира усилията си върху премахване на тавана за кохезионната политика и запазване на нейния размер в европейския бюджет. Това е начинът повече средства да отидат в инвестиции, насърчаващи дългосрочния икономически растеж. Защото растежът на икономиката, заетостта и доходите трябва да е основна цел на всяка бедна страна като България, ако иска да забогатее. За постигане на тази цел си заслужава да използваме и правото си на вето върху европейския бюджет.