Защото някой се е опасявал, че сигурно ще излезе списък на лица, които са извършили тази криминална приватизация. Наблягам на термина криминална, защото всъщност от приватизираните държавни и общински предприятия останаха само едни разрушени сгради и няма вече абсолютно никакво техническо оборудване. Нека все пак българският народ да разбере има ли сред тези лица, които са били отговорни за приватизационните процеси в България, хора, които са с принадлежност към Държавна сигурност. Крайно време е тези имена да излязат, за да може всички български граждани да направят своя анализ какво са представлявали всъщност приватизационните процеси след демократичните промени. Друга важна промяна, която предлагаме, е за научните съвети към Висшата атестационна комисия. Всъщност тези научни съвети решаваха съдбите на всички млади учени в България. Нека да се види имало ли е лица, членове на тези научни съвети, които са били агенти или сътрудници на ДС, и да се разбере тези лица спирали ли са кариерата на младите хора в България, или просто са се пускали да се развиват кариерно тези млади учени, които са били удобни и е трябвало да получат това кариерно развитие. Другите промени са свързани със синхронизиране на понятията, използвани в действащия закон, с приети промени в други закони през последните години. И последната важна промяна е свързана с това да бъде удължен срокът на проверката. Към настоящия момент се проверяват лицата, заемащи публични длъжности и осъществяващи публични дейности от 10 ноември 1989 г. до влизането в сила на този закон. Ние предлагаме срокът да обхваща периода от време до извършване на проверката. Включително и по отношение когато има кадрови промени в съответните държавни органи. Т.е. ако има нови назначения и тези лица не са били проверявани за такава принадлежност, да бъдат проверявани и уволнявани, ако има такава.

 С други думи, ако един министър не е бил в листи за избори, поради което не подлежи на проверка, той ще подлежи вече на такава?

Не само министър, а всички лица, които заемат публични длъжности и са предвидени в чл. 3 от действащия закон.

 Подозирате ли, че след влизането в сила на тези текстове и съответната проверка ще излязат наяве имена на хора, които са били свързани с предишни кабинети, заемали са ключови постове, на хора, които са публични личности?

 Комисията трябва да си свърши работата. Сигурно ще излязат имена, които по един или друг начин са били проверявани и евентуално обявявани. Със сигурност ще излязат и нови имена, защото по груба сметка трябва да бъдат проверявани и обявявани по няколко хиляди лица. Държавните и общинските предприятия в България не бяха никак малко. Ако приемем, че се касае за около десетина души, които са били членове на управителни и контролни органи на всяко от тези предприятия, цифрата ще нарасне до няколко хиляди.

 Допускате ли, че пробойната, която наскоро запушихте в закона във връзка с кредитните милионери, също умишлено е заложена, или по-скоро е пропуск?

 В закона от 2007 г. имаше текстове, които касаеха проверката, но не и обявяването на тези лица. След приемането на тези промени, които влязоха в сила наскоро, този пропуск ще бъде отстранен. Важното е как ще реагират парламентарно представените партии и дали ще получим подкрепа от тях, защото на заседанието на комисията примерно от БСП предложиха да бъдат проверявани и обявявани всички български граждани, родени преди месец юли 1973 г. Такъв е текстът в закона, но всъщност те гласуваха против този законопроект, очаквам това да се повтори и в пленарната зала. С такива неясни аргументи, че трябва да бъдат проверявани всички лица, не мисля, че това е отговорно поведение. По-скоро нека да излязат и да кажат страхуват ли се, че ще бъдат обявени имена на хора от техните редици.

 Министър Цветанов каза, че трябва да се помисли за отпадането на прочутия параграф 12 в Закона за досиетата, който прикрива началниците в службите след 1991 г. Според колегите ви от Синята коалиция това би осветлило лицата, които са дирижирали престъпността по времето на прехода. Те се зарекоха да предложат такава поправка между първо и второ четене на законопроекта. Има ли воля в ГЕРБ за подобна промяна?

 Законите за спецслужбите минаха през МС. Подкрепя ли ги ПГ на ГЕРБ, разбра се, че ще има промени в тях?

 Дискусията тепърва предстои. Касае 4 законопроекта ­ за Държавната агенция „Разузнаване”, за НСО, за военното разузнаване и т.нар. общ закон, който трябва да регламентира взаимодействието между всички структури в сектора сигурност. По отношение на това дали има подкрепа от нашата парламентарна група, разбира се, че има. Ние заложихме и в програмата на ПП на ГЕРБ, че най-накрая, след 20 г., трябва да бъдат предприети такива мерки, за да бъде регламентирано на законно ниво какъв е статутът на съответните служби – разузнавателните и НСО. Това, което продължава да респектира 23 г. след промените, беше вече нетърпимо и трябваше да се предприемат сериозни действия. Знаете, че беше постигнат консенсус на Консултативния съвет по национална сигурност при президента за изработването на тези законопроекти и приемането им в съответните срокове. Очакваме да влезнат в НС може би в рамките на седмица и да бъдат разпределени по комисии, за да започнем дискусията по тях. А дали ще има промени ­ по всяка вероятност ще се наложи да се направят такива. Трябва да седнем и да ги обсъдим внимателно. За мен например ще представлява особен интерес по какъв начин ще бъдат разписани текстовете, свързани с взаимодействието на всички служби в този т.нар. общ закон. Също така представлява интерес по какъв начин ще бъде разписан парламентарният контрол. Моето виждане е, че би могло контролът върху всички служби да се осъществява от една парламентарна комисия, като в рамките на нея бъде формирана постоянно действаща подкомисия, която да осъществява контрол върху изразходването на бюджетните средства. Важно е да се посочи, че има необходимост в тези закони или в общия закон да се посочи какви са дефинициите за разузнавателни служби, служби за сигурност и служби за обществен ред. Това към момента не съществува в нашето законодателство. Взаимодействието между тях е уредено в отделните закони, но с едни общи формулировки. Хубаво би било да се детайлизира, за да има нормален обмен на информация и нормално взаимодействие.

Един от текстовете предизвика сериозен обществен отзвук. Става дума за това, че служителите на НСО ще могат да издават наказателни постановления на хора, които им създават проблеми на пътя?

 Много от текстовете в законопроектите са претърпели определени редакции вследствие на обществените обсъждания, които се провеждат през последните 2 месеца. Всъщност това, което очакваме да видим, е всички разумни предложения, дадени на тези кръгли маси, които се проведоха, да са залегнали в тези законопроекти. Ако има нещо за изчистване по този пример, който давате вие, ще бъде поставен на дискусия въпросът и ще бъде прието съответното решение.

 Споменахте парламентарния контрол. Скоро участвахте заедно с вътрешния министър в конференция за СРС. Той отбеляза тогава, че този контрол е от изключително значение. Осъществява ли се в момента такъв над институциите и как оценявате комуникацията между НС и точно това министерство?

 Има парламентарен контрол. Примерът е комисията за контрол на ДАНС. Тази постоянно действаща комисия беше заложена още в приемането на закона през 2008 г., но в предишното 40-о НС не функционираше поради това, че не можа да се постигне договореност между представителите на всичките политически сили относно участието им в нея. Комисията в 41-вото НС работи от самото начало, съставена е на паритетен принцип, като председателството е на ротационен принцип и не включва представител на управляващото мнозинство. По същия начин е сформирана и постоянната подкомисия за контрол на СРС към комисията по правни въпроси. Към комисията по външна политика и отбрана също действа постоянна подкомисия, която е за контрол на военното разузнаване ­ служба „Военна информация” към министъра на отбраната, на НРС и НСО. Така че да се говори, че няма контрол в този парламент, не е удачно. Хубаво обаче би било в тези закони да се разпишат ясни текстове по какъв начин се осъществява този контрол, за да може най-накрая българското общество да добие яснота по тези важни въпроси.

 Оглавявахте доскоро комисия, която се занимаваше с инциденти и случаи, предизвикали обществен отзвук вследствие на полицейски операции. БСП не спира да атакува вътрешния министър по темата. Какъв е резултатът от работата на тази комисия?

 Резултатът е, че изготвихме много съществени препоръки, най-вече от практическо естество. И аз се надявам МВР да подходи изключително сериозно към тях и да предприеме съответните мерки. Разбрах, че е провеждан даже семинар във връзка с полицейското насилие в Академията на МВР и е бил поставен въпросът за изпълнението на препоръките. За съжаление в дискусията в пленарната зала повече внимание бе обърнато на случая в Перник, а не на принципните препоръки, които бяха отправени, за да бъде подобрена дейността на служителите на МВР и най-вече да не бъдат допускани за в бъдеще прояви, които могат да бъдат характеризирани като полицейско насилие. Ще дам само няколко примера, които включихме в този доклад – предложили сме да се обсъди от МВР и да бъдат приети правила за ротация на служители, при които е имало подобни проблеми, било е заведено дисциплинарно производство и са получили съответните наказания. Нека да се помисли по какъв начин могат да бъдат създадени такива правила, така че тези служители да не остават в тази среда, в която се е стигнало до такава проява, а да отиват на друга работа. Нека да се помисли също така по какъв начин ще бъде проведено обучението за приетия Закон за МВР в частта му за въвеждането на стандарта „абсолютна необходимост” при използването на физическа сила, оръжие и помощни средства. Това е много съществен въпрос, с който трябва да се занимае МВР, за да бъдат обучени служителите така, че да не превишават правомощията си.

 Имаше идея да се записват с камери арестите...

 Да, направили сме такова предложение ­ на групите за специализирани полицейски операции да бъдат закупени видео­ и звукозаписни устройства. Защото това, от една страна, ще облекчи работата на служителите на МВР, а и ще е една гаранция за лицата, които са задържани, за да няма такива скандали и случаи като този в Мировяне със семейство Начкови, където имаше твърдения, които впоследствие не се доказаха от това, което наблюдавахме ние като анкетна комисия. Имам предвид записите от камерите на един търговски център.

 Намаля ли престъпността, откакто ГЕРБ е на власт?

 За общо намаление на престъпността сигурно не може да се говори. Някои престъпления са намалели, други са се увеличили. Въпросът е да има целенасочена работа от страна на органите на МВР както за предотвратяване на тези престъпления, така и за разследване и разкриване на техните извършители. Все пак трябва да се отчита обстоятелството, че България продължава да се намира в състояние на икономическа и финансова криза.

 А тежката организирана престъпност?

 Нека българските граждани сами да си направят изводите намаляла ли е тежката организирана престъпност! Нека те сами да си припомнят какво се случваше в годините назад! Самите те трябва да си дадат сметка, да направят своя анализ и да си отговорят на тези въпроси.

 Как ще приключи казусът „Марковска” за КС?

 НС прие своето решение, оттук нататък е открита нова процедура. Очакваме колегите вместо да правят изявления, че няма да участват в такива процедури, да подходят отговорно и да представят своите кандидатури, а не по този начин да се измъкват, като се опитват да хвърлят вината върху управляващите, които предлагат това решение за откриване на новата процедура. Ние нашето становище по отношение на избора на конституционен съдия го заявихме ясно с подкрепата и избирането на г-н Анастас Анастасов. Сега ще преценим кого да подкрепим. Важното, от което трябва да се ръководим, са изискванията на закона и представянето на съответния кандидат при изслушването.

 Обсъждан ли е вариантът вие да предложите друг кандидат?

 Към настоящия момент нямаме такова решение. До 30 ноември ще се внасят кандидатурите, ако се промени това наше решение, разбира се, ще научи цялото общество.