Аз все още не съм нито за, нито против добива на шистов газ с фракинг.

- В България парламентът забрани проучванията и добива на шистов газ. В Обединеното кралство как сте решили този проблем, г-н Дейвис?

- Миналата година край Бирмингам пробиха един кладенец. Хората в района усетиха леко земетресение. Настана паника. Започна обществен дебат. Стигна се до въвеждане на мораториум. Уважавани организации започнаха проучвания. Тръгна допитване, за да се изяснят всички недоразумения. За следващата година има планове да се правят сондажи, въпреки че има мораториум. Все още текат дискусии и консултации.
Така че до момента има само един сондаж.

- Твърди се, че между хидравличния фракинг (вкарване на вода и химикали под налягане, за да се разбият скали - б.р.), земетресенията и замърсяването на водата има връзка. Кажете като учен имат ли те основание?

- Химикалите, които се използват, са не повече от 0,5% от съдържанието на водата, която се нагнетява в почвата при т.нар. фракинг. Повечето от тези химикали могат
да се намерят и във водата от чешмата, на много места в кухнята ви. Или в басейна, в който плувате. Разбира се, никой не би искал да поглъща химикали, макар и в минимални количества. Нито иска да ги пие, нито да ги яде. Моите проучвания не са открили доказателства в подкрепа на това, че се случва някакво замърсяване на питейната вода, което да се дължи на хидравличното напукване. Ще ви подаря диск, който описва в подробности технологията. Накратко - при нея се пробива вертикален сондаж, след това се правят множество хоризонтални отклонения. Възможно е при тези отклонения да има напуквания, но не съм сигурен, че те се дължат на самия сондаж. Той е еднакъв с всички сондажи, които се използват и при конвенционалните методи. Разбира се, слагам важно условие - сондажите да се правят професионално и внимателно. Моето лично мнение е, че по-скоро напукванията не причиняват замърсяване на питейната вода.

- Казахте обаче, че сондажите при вас са спрели заради земетресение, което хвърлило хората в паника. Значи има връзка между фракинг и индуцираното люлеене на земята?

- Добър въпрос. Ако на съответното място има разлом и там се нагнети вода под налягане, ще има раздвижвания и размествания в него. Те могат да станат още на следващия ден, а може да не станат и с години. А земетресение може да се случи, може и да не се случи. Но тези факти са известни.

- Такъв отговор чуваме от всеки, който изучава земетресенията. Какво е различното , има ли по-голяма вероятност, или нещо друго?

- Такива раздвижвания има и при запълване на стари мини, пълнене на язовири, при нагнетяване на отпадни води под повърхността. Всичко това може да предизвика
малки земетресения. Но все пак такива процедури е имало стотици хиляди, а земетресенията, които пряко могат да се свържат с тях, са три, които са усетени от хората.

- Пак вие, учените, казвате, че хората може и да не ги усетят, но в пластовете под тях се трупа напрежение, което рано или късно води до земетресение.

- Няма пряка и категорично доказана връзка между напукването и земетресенията. Все още обаче правим проучвания. Досега в Канада, Великобритания и САЩ са трите случая, в които фракингът се свързва пряко със земетресение. Аз сега пиша книга за индуцираните земетресения. Имам графики, които показват разпределението на земетресенията, свързани с всички видове добиви. Истината е, че като правило обемът на водата, която се нагнетява, не е достатъчен, за да се предизвика такова нещо. Но и не може напълно да бъде изключено. Ако се пробие на погрешно място, ако се направи невнимателно, възможно е. Аз смятам, че е малка вероятността.

- Гледали ли сте филма "Газланд"? И земята се тресе, от чешмите тече не вода, а мътна течност, която пламва от клечка кибрит. Това не е ли документалистика?

- Гледал съм филма, разбира се. Метанът, който гори, се получава при разпадане на органична материя във водата. Той има биогенен произход. "Газланд" не е документален филм. Има художествена измислица. Даже доста, бих казал.

- Казвате ми, че хората в него са статисти, а трусовете са режисирани!

- Трябва да има фракинг, за да се правят достатъчно проучвания. Вече ви споменах, че аз специално изследвам земетресенията. Защото като учен искам ясно и категорично да премерим риска и да го поставим в контекст.

- Колко държави прилагат оспорваната технология на фракинга?

- Мога да ви дам приблизителен отговор - във всяка държава, в която има конвенционален добив на газ и петрол, вероятно в някои от площадките се
прави фракинг. Или, както аз предпочитам да го наричаме - хидравлично напукване. Пробиването на сондаж е идентично и за добива на неконвенционални суровини, и при този за конвенционалните.

- Тогава защо едното се прави, а за второто има мораториуми?

- За мен това деление е условно. Тъй като вече цял век пробиваме варовици и пясъчници, добивът се нарича конвенционален. Сега пробваме да достигнем до други резервоари на газ, които са твърди, т. нар. шисти. Те се наричат неконвенционални, защото бяха непознати. Разликата е, че шистата трябва да бъде разпукана, за да излезе от нея газът.

Представете си конвенционалния добив като вадене на газ от гъба, от сюнгер. А сега си представете сюнгера силно притиснат, до степен на голямо втвърдяване. Шистата трябва да се разбие, за да излети газът. Това е неконвенционалното. И засега единственото.

- Разчита се на шистовия газ като алтернатива на конвенционалния. Да е по-евтин, но и да е сигурно, че няма да причини екощети. Възможно ли е такова съчетание?

- И този отрасъл, както всеки друг, се развива. Търси се непрекъснато по-ниска себестойност, за да е рентабилен. Опитва да щади екологията. За да се наложи.

- Компаниите, които искат да добиват шистов газ, не се ли крият зад учените, за да прокарат интереса си? Зад вас стоят ли корпоративни такива?

- Аз съм учен. Агностик. Държа на името си. Погледнете биографията ми. Тя доказва, че съм посветил време на това да покажа къде има грешка, за да се поправи. Много пъти съм размахвал пръст, когато съм имал основания.

Аз все още не съм нито за, нито против добива на шистов газ с фракинг. 
Интересува ме науката. Да говоря ме провокира недоразбирането, нарушената комуникация. Тя ме кара да обяснявам на всеки, който се интересува. Говоря не само с колеги, а и с местни хора.

- Ще се наложи ли добивът на шистов газ?

- Не и преди много добре да си поговорим по темата. Трябва да се създадат нови указания, да има изследвания. Разсейването, включително и с научни аргументи на страховете помага да се движим по-бързо. Затова съм тук, подозирам, че моите думи ще имат благотворно влияние.

- Тогава какъв е съветът ви към нашите политици, неправителствени организации, еколози, хора, които живеят в регионите, в които може да има неконвенционални сондажи?

- Всички тези, които изброихте, са много важни страни в този процес. България трябва да вземе своето важно решение. Но информирано. Като преди това се запознае с всички факти, като организира широки дискусии. Такива има в момента и във Великобритания и Северна Ирландия. Трябва задължително да има публичност, прозрачност. И много строги регулатори.

С много голям контрол над всеки, който ще прилага тази технология. За да се намаляват рисковете.

ВИЗИТКА

Ричард Дейвис е директор на Института по енергетика към Университета в Дърам, Великобритания. Той е петролен геолог с 15-годишен практически и академичен опит. 
Работил е 8 години в петролната индустрия във Венецуела, Абърдийн, Лондон и Хюстън. Занимава се с академична дейност от 2003 г. и заедно с други учени развива прилагането на триизмерното сеизмично картиране и визуализацията при геоложки изследвания. В последно време работата му е фокусирана върху седиментните и структурните явления в геологията.

През 2008 г. Дейвис получава орден " Аберконуей" от Лондонското геоложко дружество за своите изследвания в сектора на енергетиката. Той е почетен професор в университета "Хериот-Уат", Великобритания, и съредактор на списание Basin Research. Ученият бе у нас за участие в кръгла маса по темата за шистовия газ.