Младите не учат и не работят, но искат да бъдат чиновници

Как може една лоша новина да стане страшна? Ето така: в България не се раждат деца. Освен това когато се раждат, те са опасно тъпи и мързеливи.

Спрете да мислите позитивно - дайте си сметка, че победите ни на олимпиади по математика са единични случаи на нормална гениалност в среда на все по-изпъкваща околна посредственост. Статистиката показва - стотици хиляди български деца и младежи между 15 и 30 години нищо не работят и нищо не учат. Не използвайте тази новина политически - това се случва като процес през последните 20 години. И енергията, която може да спре този процес, е възможна само отдолу нагоре.

Възпитателно през този период ние преживяхме три фрази и фази. След "учи, мама, за да не работиш" се състоя другият модел. Втората фаза и фраза беше - "кажи, баба, тенкю, за да станеш емигрант и да миеш чинии". Последната трета фаза е - "няма да работя за някакви си триста лева/евро". Дали ни очакват още падение и още български новопословици?

Би трябвало дъното да е близо, но на никой не му пука

Освен че нищо не работят и нищо не учат, младежите, които отглеждаме, днес мечтаят за държавна работа. Имаме нова пословица - "Роди ме, мамо, с държавна работа, пък ме хвърли на пътя". Колко са забогателите на държавна работа - вижте ги. Колко са нормално живеещите от своя труд - погледнете се в огледалото - сами сте. А наоколо всички деца мечтаят за държавна работа на сянка, където имаш три неща - възможност за рушвет (респ. кражба на европари), възможност за анонимност и сладък живот, и най-важното - възможност да наричаш данъкоплатците "глупаци". Селски глупаци, които са толкова тъпи, че ти плащат заплатата на тихия фронт - чиновническия фронт, който яде парите на всички.

Защо младите мечтаят да са чиновници? Защото имат очи. Те виждат средния ешелон анонимни нахлебници, които с леки движения и търкане на бюро правят пари, за които не може да мечтае нито работникът, нито ученият, нито така наречените български звезди.

Виждат как говорителите на МВР и прокуратура нищо не работят, но са Голямото добрутро, пък и обиждат. Виждат как шефката на Съюза на българските журналисти не си казва заплатата - работи нещо като шеф, без да е била известен журналист и без да е ясно как се финансира. Виждат как анонимните чиновници под шапката на пътната агенция пътуват в чужбина и виждат какви са ни пътищата. Виждат какво работят областните управители - нещо неясно, докато не ги уволнят за нещо неясно.

Сега поне ги уволняват, та им разбираме имената

Иначе са като губернатори в руска губерния от ХVIII век. Всичко това се вижда по колите и къщите на тези хора, за които е лесно да правят пари. Виждат умирането на Северозападна България и Странджа. Виждат демографския бум на циганите и нашето измиране. И после очаквате от тях да са последните останали мохикани на идеализма?!

И преди време ви казах - чиновникът у нас е причина за всичките ни проблеми. И понеже никой не смее да го бутне - всички мечтаят да са чиновници, царе на прехода. Ами, разбира се - за какво ти е да си звезда, за какво ти е да пееш или да си артист - само обираш курешките на жълтите вестници. Я стой на сянка, радвай се на тишината около теб и музиката на пачките. Не ти трябват каузи, войни и олимпиади по математика. Не ти трябват известност и слава, дайте ги на балъците.

Ние ги създадохме. Не стига че не раждаме деца, но и очертаваме обречеността на всички нас. Затова запомнете, деца: чиновниците пенсии не правят, бюджет не пълнят. Но нацията ни е толкова проста, че продължава да мисли как заплатите се дават от президента. От проста нация очаквай само просто бъдеще. Опростено - циганите в единия квартал, чиновниците в другия, пенсионерите на гробището. А да видим кой ще ви работи.