Къци Вапцаров: С удоволствие бих избягал от България

Архив София

04-09-2012, 12:29

Автор:

СофияУтре

Всичко от Автора

У нас всичко е заграбено и се изсмуква и последният останал живец от неграмотни посредници, алчни мутри, нахални тарикати без визия за култура, образование и достоен начин на живот за хората. Ние живеем в един шуробаджанашки постсоциализъм с тежка и нагла администрация, която тъне в пълно безхаберие по важни въпроси, най-важен от които е, как хората да живеят по-достойно и свободно.


- Г-н Вапцаров, личността на всеки човек се изгражда до голяма степен още през детството. Кой е най-силният ви детсти спомен?

- Игрите. Беше по-цветно, по-близко до изкуството и преживяванията на душата. Някак превъзбудено като във филм. Имаше само добро, хората бяха добри, по-усмихнати, по-ентусиазирани, по-благородни.

- Къде израснахте? Щастливо дете ли бяхте?

- Роден съм в Русе, но до 2-и клас баща ми беше управител на една оранжерия извън града и живеехме там, на село. Беше велико, близо до природата, игри на воля, добри хора и така.

- За какво си мечтаехте като малък?

- Мечтаех да порасна. Да стана нещо, да постигна мечтите си. Колебаех се между желанието да стана инженер изобретател или актьор. Непрекъснато рисувах някакви "открития" или организирах децата да правим театър. До късно имах и двете мечти, дори учих в МЕИ, преди да ме приемат във ВИТИЗ.

- На колко години се влюбихте за първи път? Как изглеждаше тя?

- Е, в детската градина, разбира се. Беше като кукла, руса като принцесата
от приказките. Но се преместихме да живеем в Русе и край с любовта, започна училището, дойдоха математиката, ученическите бригади, китари, купони, "Пинк Флойд", "Карамел-му", коняк "Плиска", "Лада 1500" и така до падането на Берлинската стена, нататък го знаете.

- Как се запознахте с жена си?

- На купон, бях гадже с една нейна приятелка и тя ми каза: "Ей сега ще те запозная с моята по-готина приятелка", и от дума на дума... три деца.

- Много от зрителите ви помнят като наелектризиращия водещ на “Супершоу Невада”. Това май беше първото подобно тв шоу в България. Какви са чувствата ви към този етап от кариерата ви?

- Да, тогава бях невероятно нахъсан и изгарях от енергия. Нали помните онова ми неистово желание да стана голям. Моят професор от ВИТИЗ Атанас Илков ни научи каквото и да правим, да го правим с цялото си същество, оттам ми е тази енергия. Но до ден днешен си спомням, че се включих в екипа на "Невада" със смесени чувства. Обичах шоуто и бях участвал в много шоута до този момент, но във ВИТИЗ това го правехме за пари. Генерално мечтаех за кино, театър, мюзикъл, музика, ей такива неща. Донякъде успявахме да правим готина музика, танци с мистично осветление в "Риск печели". Но това пак е далече от истинското изкуство.

- В шоуто работехте с много красиви момичета. Жена ви Меги не ревнуваше ли?

- Не, не съм й давал повод. Ревността на половинката ти зависи от теб.

- Продуцент сте на доста предавания. Кое от тях обичате или сте обичали най-много?

- "Кой е по-по-най?" е най-чистото, най-искреното. То дава възможност да се покаже детската душа, от което идва това умиление и възторг от детските бисери. Никога няма да забравя един сладур с дълга коса, който каза: "С нея черпя сили от Космоса." Или онова момиченце, което каза: “Ще се оженя за онзи с големите уши - Каменчо от “Каналето”, и той вече ще е пенсионер и аз ще му харча парите." Или: "Какъв е татко ти? - Бизнесмен. - Какъв бизнесмен?- Отчаян бизнесмен”" (Смее се.) Много предавания, например “Господари на ефира”, буквално си пълнеха шоуто с откъси от “Кой е по-по-най?” да си вдигат рейтинга. А иначе като поле за изява харесвах "Риск печели". Там можеше да се случи абсолютно всичко, каквото ти хрумне - от оперна музика през джаз до игра за 1 милион или прекрасен танц. "Риск печели" си го обичах много, защото беше близо до обикновените и мислещите хора.

- Какво мислите за телевизията на ХХI век? Накъде върви?

- Заменя се от интернет. Съвременните деца не гледат телевизия. Компютърно грамотните хора предпочитат лаптопа. Най-малкият ми син видя скоро нарисуван телевизор на едни карти и каза: "Я, радио!" Той дори не го позна, ние вече нямаме телевизор в стаята, в която прекарваме вечерта си. Аз принципно вярвам в силата на медиите и знам как може да се измислят нови, атрактивни неща по телевизията, но не съм от тия, на които би се дала тази възможност. Групичката на правещите са едни и същи, от един приятелски кръг.

- Завършили сте режисура, пишете книги, изявявате се като водещ, продуцирате. Коя е най-силната ви страна?

- Обичам комедията, смятам, че съм силен в това. Пиша сценарии, с които кандидатствам в Националния филмов център, но и там мафията е неописуема и непревземаема.
Дотук няколко прекрасни възможности за филми отидоха на вятъра, една от които чудесен сценарий за детски филм. Обичам децата и с радост правя неща за тях, в случая детско шоу, детска градина, мисля че ме бива.

- Има ли нещо, което не бихте опитали в работата?

- Не мога да измислям гадости, интриги, жълтории, нямам въображение за това. Не ме бива, ако трябва да измисля някаква интрига, коварен план. Имам много слаборазвито негативно въображение. Да скроя разни схеми, далавери, измами с еврофондове, ей за такива неща хич ме няма.

- Къде се намирате в момента?

- Почивам в Гърция. Мутрите и циганията ме изгониха от нашето море. Нали видяхте преди няколко седмици как пътниците в автобус във Варна бяха на път да се издавят от наводнение посред бял ден.

- Бихте ли избягали от България?

- С удоволствие. Не виждам надежда някой да изчисти България от жълторията, чалгата и шуробаджанащината. Ще се радвам ама хич да не съм прав. Има една смешка във фейсбук: "8 от 10 българи живеят под стрес, останалите двама живеят в чужбина.”

- Кое ви дразни най-много в страната ни в момента?

- Това, че всичко е разпределено. Всичко е заграбено и се изсмуква и последният останал живец от неграмотни посредници, алчни мутри, нахални тарикати без визия за култура, образование и достоен начин на живот за хората. Ние живеем в един шуробаджанашки постсоциализъм с тежка и нагла администрация, която тъне в пълно безхаберие по важни въпроси, най-важен от които е, как хората да живеят по-достойно и свободно.

 - Обичате ли да карате кола?

- Много. Мога да карам хиляди километри с минимален сън. Това лято изминахме над 5000 км из Италия и Франция.

- Коя е любимата ви дестинация за пътуване?

- Обичам Италия, това е страната с най-невероятните градове, Рим, Флоренция, Венеция, Верона, уникална архитектура, която човечеството никога повече няма да повтори.

- Като се обърнете назад, коя от юношеските си мечти сте изпълнили?

- Да стана актьор и малко изобретател. Непрекъснато измислям нещо, свързвам жички, майсторя.

- В какво друго ви бива?

- Да се грижа за някого. В това отношение детската ми градина ми доставя голяма радост. Полагаме много персонални грижи за децата, записваме ги как пеят професионално, всеки ден им разиграваме куклен театър, храним ги здравословно, учим ги на архитектурни забележителности, неща от изкуството и т.н.  Едно момиченце от детската пътува с майка си в колата, вижда голям електрически стълб и казва: "Мамо, това е Айфеловата кула!”

- Правите много хубави снимки. Имате ли амбиции във фотографията?

- Снимам непрофесионално, обаче си имам хубав професионален апарат. Много ме влече. Тя фотографията е като краста, заразяваш се все повече и повече, купуваш си нови техники. А и за един режисьор е полезно, защото си изгражда усет към кадъра, към светлината.

- Като на фотограф да ви задам вечния въпрос - канон или никон?

- Никон. С канон снимах дълги години, не съм доволен от фокусната система. Доста снимки ми излизаха без фокус. Накрая минах на никон и нямам проблеми.

- Вие сте автор на късометражен филм “Добре дошли на Земята”, негов режисьор, оператор и сценарист. Разкажете за него. Къде го снимахте?

- Това ми е дипломната работа в НАТФИЗ през 2008 г. За това какво се случва с една душа след смъртта. Първото му представяне беше на "София филм фест". Оттам му тръгна добре на филма - беше номиниран, после печели международни награди, беше прожектиран в САЩ.

- Имате ли планове за пълнометражен филм?

- Да, разбира се. Не съм се спрял - оттогава кандидатствам всяка година в БНТ, в Националния филмов център общо 6-7 пъти съм кандидатствал за последните 3 г. с три сценария. Единият е разширен вариант на късометражния филм, другата ми идея е за детски филм по историята за Аладин. Хубави детски филми няма правени през последните 20 г. И третото ми предложение беше за новелки. Но положението изглежда безнадеждно.

- Пишете и книги. Автор сте на поредицата "Секс за душата". Колко книги издадохте вече?-

Дотук са четири, имам още написани, които не съм издал. Проблемът е в разпространението - то е ахилесовата пета на цялата верига. Пишеш книги, издаваш си ги сам, имат търсене, но не достигат до читателя.

- Представете членовете на семейството си с по три думи.

- Съпругата - отдадена, интелигентна, веселяк. Най-големият син - музикант, гениален, завеян. Средният - практичен, жизнен, комедиант. Най-малкият - сладур, началник, шегаджия.

- Жена ви с какво се занимава?

- Тя е основният двигател на детската ни градина. Завърши психология в Нов български университет и сега денонощно се занимава, тя е душата на детската градина. Децата много я обичат, защото е сърцата, артистична. Тя е и основният ми актьор в кукления театър. Умее да импровизира, да си преправя гласчето. И другите момичета добре се справят. Понякога каним и професионални артисти и на техния фон нашите момичета доста добре се справят.

- Искали ли сте да имате момиче?

- Е, искали сме, разбира се. Обаче не съжаляваме, защото имаме три прекрасни момчета. Иван е на 5 г., Александър на 11, а Асен е на 19. Той сега завършва Американския колеж. За мен това е най-доброто учебно заведение в София. Е, има си плюсове и минуси - детето остава назад с българския. Но Асен ще учи китара някъде в чужбина и от тази гледна точка за него е идеален. Смятам, че има голям талант, денонощно свири на китара.
За Александър би било идеално да има едно цирково училище .

- Неговият адаш Александър Балкански-старши си мечтае за такова училище...

- Много искам и аз такова нещо, но за съжаление държавата трябва да го направи.  Синът ми кара колело на една гума, на висилка и на лост е сръчен, бърз е, много добре се прави на клоун. Разиграва ни сцени от "Улицата" на Теди Москов и се попикаваме от смях.

- Имитира ли учителите си?

- Не, голяма част от съвременните учители са толкова бездушни и безлични, че не стават и за имитация.

- Къщата ви в кв. Драгалевци прилича на замък. По ваш проект ли е?

- Всичко е минало идейно през мен, после архитект го оформи в архитектурно правилен проект. Иначе идеята да е с кула в средата си е моя. Искаше ми се да е като старинните сгради в Италия. И се опитах да направя нова къща, но да изглежда стара. Нищо подобно не се е получило, защото онези постройки са на по 1500 години.

- Обирали ли са ви?

- Минаха през нас, да, обираха ни вече.

- Какво ви взеха?

- То вкъщи няма нищо, освен телевизор, който вече и не гледаме.

- В такъв случай какво правите вечер със семейството?

- Играем на много игри - "Коридор", "Мистър Хикс", "Рубиккуб" - с един цифри, които човек трябва да ги подрежда по тройки, на карти, много обичаме да играем на асоциации, почти всяка вечер гледаме филми.

- Пиете ли алкохол?

- Най-много една бира. Смятам, че е излишно. Човек пие за настроение, но ако си имаш настроение, защо да пиеш? Може да си прекараш весело и без този излишен навик.

- Месо ядете ли?

- Много рядко ям риба. Иначе се храня с пресни ядки, овесени ядки, леща, нахут, боб, салати, плодове. Още от студент съм опитвал да спра - тогава не ядох месо година и половина. Спрях го, защото го смятам за мръсна храна.

- Цялото ви семейство ли сте вегетарианци?

- Само големият ми син яде месо.

- За какво мечтаете сега?

- Светът да промени модела, по който се движи. Имаше една снимка на африканче, което казва: “Не се страхувам, че светът ще изчезне през 2012-а, страхувам се, че ще продължи по същия начин.”
Мечтая за един нов свят, свят на разума, както казва Чарли Чаплин във финалната си реч от "Великият диктатор".

- Според вас какво прави човека щастлив?

- Мечтите, надеждата, възможностите, свободата, самочувствието. Без надежда и свобода човекът е мъртъв, ходи насам-натам, плаща си сметките, пие по бира с приятели, но е мъртъв. За съжаление в България често властта се гласува на пълни дебили, което е национално разхищение.