ГПК дава по-голяма доказателствена сила и на извлеченията от счетоводните книги на държавните учреждения, общините и банките

В интервю за в. „24 часа” омбудсманът Константин Пенчев  обяснява причината, поради която атакува привилегия на банките срещу длъжници.

Получих много жалби от граждани. Част от тях се оплакват от начина, по който банките определят и променят т. нар. референтен лихвен процент. Това обаче са въпроси, които се регулират от БНБ и намесата на омбудсмана по тях е ограничена.Но атакувах в Конституционния съд привилегията, предвидена в Гражданскопроцесуания кодекс (чл. 417) за държавните учреждения, общините и банките при събиране на дългове. Този текст дава по-голяма доказателствена сила на определени документи - запис на заповед, нотариален акт. Ако длъжникът спре да връща парите, кредиторът може да получи изпълнителен лист само въз основа на тях, без да води дело, и събирането на дълга да започне.Това са документи, които длъжникът е написал (запис на заповед) или е участвал в изготвянето им (нотариален акт). С тях той е признал свой дълг и неговия размер
и е логично кредиторът да може бързо да поиска връщането му, ако длъжникът престане да се издължава.

Текстът от ГПК предвижда и едно изключение - дава по-голяма доказателствена сила и на извлеченията от счетоводните книги на държавните учреждения, общините и банките. Те само въз основа на тях получават от съда изпълнителен лист. Но извлеченията се изготвят от кредитора, с тях длъжникът не признава, че дължи пари. Дори да заведе дело, за да докаже, че няма какво да връща или дължи по-малко, изпълнението не се спира - сметките му остават блокирани, имотът му може да бъде продаден. Освен това привилегията се дава само на държавните учреждения, общините и банките, но не и на останалите в бизнеса, което води до съмнение за неравнопоставеност. Заведох делото в интерес на всички длъжници. Конституцията не дели гражданите на две категории - изправни и неизправни длъжници, а казва, че всички граждани са равни и трябва да имат равни възможности да защитават правата си в съда. Съдът казва кой длъжник е изправен и кой неизправен, кой трябва да връща пари и кой не.

 Потресе ме писмото на управителя на БНБ Иван Искров към становището, което институцията изпрати до Конституциония съд по въпроса. Според него аз едва ли не е трябвало да се консултирам с БНБ, Министерството на финансите и Министерството на правосъдието, преди да атакувам въпросната привилегия. В конституцията изрично пише, че омбудсманът е независим от властите, посредничи между хората и институциите, защитава правата на гражданите, включително и като се обръща към КС. Ако независимият омбудсман трябва да съгласува бъдещите си действия с която и да било институция, това означава да се отрече необходимостта от обществен адвокат. А такъв съществува във всички демократични и не толкова демократични държави.