Университетите у нас събират твърде високи такси спрямо покупателната способност,

Българското висше образование е силно зависимо от плащаните такси, констатира в уводната си публикация в. "Сега".

Българските домакинства осигуряват 33.7% от разходите на университетите, като по този показател България отстъпва в Европа единствено на Великобритания. Измерени спрямо покупателната способност на населението, таксите на държавните университети у нас са сред високите в Европа, а системата за финансово подпомагане е недоразвита. Това показва доклад на Eвропейската комисия за висшето образование в Европа през 2012 г. Той е публикуван на портала за образование eurydice.org.

Делът на разходите на висшите училища, които се поемат от българските домакинства, е бил 33.7% за последната година, за която Евростат има данни - 2008-а. Пред нас с дял от 49.4% е само Великобритания. Трета по висок дял на частното финансиране на висшето образование е Латвия - с 32.5% разходи с произход семейните бюджети спрямо общите разходи на университетите.

Максималната такса у нас през учебната 2009/2010 г. при магистърските програми в държавните университети е била 1445 лв. на година. Преизчислен спрямо паритета на покупателна способност, този максимум е по-висок спрямо страни като Германия, Испания, Франция, Италия. По-високи спрямо таксите на българските университети при отчетена покупателна способност са таксите в страни като Литва, Латвия, Унгария, Естония. При тях обаче има класическа държавна поръчка. Без такси са държавните университети в Гърция, Кипър, Малта, в Полша се плаща ниска такса за административните разходи. Няма такси и в университетите в повечето северни страни в Европа.

На този фон системата за финансово подпомагане на студентите у нас не е достатъчно развита - такси се събират от всички, а помощ получават малцинство от студентите, става ясно от данните на ЕС. България на практика е подменила въведения през 1999 г. модел за финансиране на висшето образование. Той изхождаше от философията на ниски такси, събирани от всички и покриващи административните разходи. Вместо него с годините се въведе модел, в който всички студенти съфинансират висшето образование, и то сериозно. Тази подмяна стана без особен дебат, паралелно със завишаването на субсидията за издръжка на един студент от бюджета.