Бойко, Карло Анчелоти и Далай Лама заедно при Стефчо Автографа

Архив Пловдив

10-08-2012, 16:18

Снимка:

ПловдивУтре

Автор:

Петя Паликрушева

Всичко от Автора

Интервю с пловдивския зевзек, който 33 години събира автографи за Гинес

Сред огромното, красиво и пъстро множество на Пловдив откриваме небезизвестния Стефчо Автографа, в преследване на поредната знаменитост, стъпила на българска земя. Всеки със своите мечти, той с неговата - да събере подписите на много и различни величия, на известни хора, за да влезе в книгата на Гинес. Уникалният пловдивски зевзек удовлетвори любопитството ни и отговори на въпросите ни:

Всички те познаваме като Стефчо Автографа,  кое е истинското ти име?

Стефан Любомиров Иванов. И до сега не знам кой ми измисли името Стефчо Автографа. Но бих искал да почерпя едно кафе този, който сътвори артистичния ми псевдоним.

Ти си пълен с пикантни истории около мисията, която имаш в живота си - да поставиш рекорд в Гинес по събрани автографи. Разкажи ни някоя подлютена история.

Не помня къде срещнах голямата опасност на живота си. Някъде се хвърлих, защото винаги в такъв момент съм в огромно напрежение. Често се чувствам като Папата – в свръх напрежение. А, сетих се, при посещението на крал Хуан Карлос, по време на първото му идване в България.

Така рискуваш охраната на подобни кралски особи да те ликвидира?

Да, рискувам. Някой ми даде “крилатата” идея да спечеля охраната. Абе, после си мисля, тя охраната на нашите хора не ме познава, та аз ще спечеля чуждата! (смее се).

Колко опита направи да пробиеш охраната на крал Хуан Карлос?

След три неуспешни опита, аз бях вече не на себе си –изнервен до краен предел. В такъв случай главата ми не действа както трябва и май изглеждам като наркоман. Докато мине събитието разсъдъкът ми е почти напълно разрушен.

Какво стана с Хуан Карлос?

Аз буквално се хвърлих върху краля. Около мен бяха двама от НСО-то. Горките, направиха такъв жесток спринт, за да ме хванат и озаптят, че направо ги съжалих. Нито българската, нито испанската охрана тогава не ме познаваха. Сега вече съм известен и в средите на двете. Но какво се случи: разстоянието беше 4-5 метра. Докато момчетата разберат, че не е атентат, а просто желание за автограф, имаше опасност да бъда ликвидиран и да се озова три метра под земята. Оттогава всички охрани ме предупреждават да не скачам, защото знаят, че аз съм способен на чудеса.

Ти си и брадат, малко приличаш на терорист.

Със сигурност им изглеждам като член на “Ал Кайда”. Аз съм виждал терористи от Македония и други страни, и много приличам на някои от тях. Направо ми идва да се прекръстя в този момент.

Ти си кореняк пловдивчанин. Къде завърши?

В гимназия “Климент Охридски”, после в ПУ “Паисий Хилендарски” – предучилищна педагогика.

Имаше ли проблеми в университета?

Да, имах проблеми – следвах 5-6 години. Закъсах по няколко методики. Една преподавателка се беше заяла с мен, беше си помислила, че правя опит да я прелъстя любовно. Така й създадох семейни проблеми на жената. Истината е, че аз правех правих опит само да я черпя кафе, а тя си е помислила, че имам сексуални мотиви. Взех държавния изпит много трудно.

На колко години си сега?

На 57.

Кой ти внуши, че трябва да събираш автографи?

Заслугата е на Йордан Пелов, шахматист.

Коя година започна одисеята ти по улиците на България?

През 1979 г. Борис Годжунов с Гюзелев  бяха в “Стефан Кираджиев”. Ти ми бяха първите.

От кои величия имаш автографи?

Преди 10 ноември всичко беше по-трудно. Имам автографи от Герхард Шрьодер, канцлер. Настигнах го в София. Имам от шефа на Бундестага Зюсмунд. Него го спипах в Бачковския манастир. Имам от Андрей Луканов, Добри Джуров, Петър Младенов, Александър Лилов, Георги Георгиев-Гец, Андрей Чапразов, Хелмуд Кол – канцлерът на Германия, Роман Херцог – и той бивш канцлер на Германия го сварих в Пловдив, Хорскьолер – президент на Германия. Него го преследвах до Стария град. Далай лама го напипах в София. Имам от Берти Фокс – треньор на националния отбор на Германия, Франц Бекембауер – него го загащвах 2-3 пъти, Карло Анчелоти, Летисия Мурати – кмет на Милано. Сега се сещам, че ако дойде Миланската скала на Античния театър, ще ме направят сандър от тичане, т.е. ще се побъркам – нали разбирате при колко много хора трябва да кацна? Много съм разочарован от Монсарат Кабайе. Много е особена като характер. Проврях се, провикнах се пред всички, а знаех, че в подобни ситуации е давала автографи. Очарован съм от Хосе Карерас. Той лично й обърна внимание след моя вик за подпис.

Стефчо, ами ти можеш да изкараш пари от тези автографи– защо не продаваш ксерокопия на някои от най-известните? По колко продаваш едно подобно копие?

Хосе Карерас върви доста, покойник върви доста. 20 лева ми е едно пътуване до София. За бизнесмен няма да имам никаква милост, ако ми поиска копие на автограф, на което и да е величие. Не по-малко от 200 евро ще му искам на някой богаташ. За него това е нищо. Това за мен означават 20 пътувания до София, че може и в чужбина да замина. Знаете ли там колко хиляди подписа ще събера?!

Добре де, как се издържаш, от какво живееш, след като ти постоянно си в движение?

Малко преди демократичните промени ми се случи авария. Свалях отпадъци от мотокари в Електроапаратурния завод в Пловдив. Без да искам ръката ми попадна на пътя на колелото на мотокара. Така почти си откъснах палеца на дясната ръка. Оттогава пиша много зле. Докато бях студент се издържах със студентската стипендия, после получих пенсия, заради ръката.

Колко ти е пенсията?

90 лева. Хубаво е, че имам много познати и ходя на различни коктейли.

А търсиш ли си работа?

Вярно е, че не търся работа както трябва. Търся подобна на тази работа, която изпълнявам сега – събиране на автографи. Не мога да съм закован цял ден на едно място. Мога да бъда куриер, трябва непрекъснато да се движа.

Разкажи ми нещо за личния ти живот. Никога не съм те виждала с приятелка, с жена.

Не мога да си позволя сватба. Баща ми също е закъснял с женитбата, на 55 години се е оженил. Имам няколко жени, към които съм се прицелил, но аз нямам никакви приходи. Мен ме е срам, че нямам пари и затова не предлагам на никоя.

Къде живееш?

Имам 2 лични къщи – едната е на покойната ми леля, а другата по документ е на баща ми. Къщите са в центъра на Пловдив. От тях майка ми получава наеми. Не знам тя колко взема на месец. Мисля, че тази година ми е последната за женене. Аз съм нещо като Самотния бегач на дълги разстояния. Почти няма ден,  без да извървя поне по пет километра.

Да, изразходваш много калории. А как ги възстановяваш? Какво ядеш? Имам чувството, че живееш, хапвайки от коктейл на коктейл.

Ям това, което ми даде майка ми. И пилета съм ял, и кренвирши съм ял, и на коктейлите каквото дадат. На коктейлите общо взето хранят добре. Аз не съм претенциозен, важното е да съм нахранен.

Днес какво яде?

Вуйчо ми даде пиле с картофи и малко вино. Аз мога да ям само хляб и сол – хич не съм претенциозен.

Как се живее сега в България?

Преди демокрацията се намираше по-лесно работа. Унищожиха толкова фабрики и предприятия, и безработицата нарасна. Преди 10 ноември нямахме свобода, нямахме право да излизаме в чужбина, а камо ли да работим извън България. Някога се покатерих на телевизионната кула в Берлин и наблюдавах Западен Берлин. Видях един самолет в полет към западния свят. Това ми напълни душата. Там, на кулата в ГДР осъществих мечтата си – да видя ГФР. Сега има всичко. Но този месец не съм си купил нищо. Всичко отлагам за бъдещето, когато дойде Гинес и женитбата.