Мащабите на студената война в пълна сила се вихреха и в космоса

Съветите стъпиха на две планети, докато САЩ – на една. Мащабите на студената война в пълна сила се вихреха и в космоса, четем в американското издание "The Atlantic ".

В края на периода на студената война, ядрените бойни глави бяха изведени от състояние на бойна готовност и прекроиха границите на Европа и Азия. Историята отдаде пълната победа на Америка в битката. САЩ спечелиха надпреварата във въоръжаването и политическият им модел се превърна в триумф, САЩ победи в идеологическата война и демокрацията зае мястото на комунизма. Но има област, в която САЩ отстъпи – това е космосът.

СССР за първи път изстреля космически спътник, първи отправи в орбита човек, първи изпрати космически апарат на Луната, а беше първи и единствен, който извърши кацане на Венера. САЩ първи изпратиха човек на Луната, първи извършиха прелитане около Марс, Венера и Юпитер, станаха първи (но не единствени), които извършиха кацане на Марс.

Съвременното космическо пространство вече не е свързано със съперничество между САЩ и СССР. Но когато става дума за реално получени научни знания и за обема на техническите постижения, то съветското преимущество тук отдавна изчезна и остана в историята, подобно на Берлинската стена. Но този стар и неизменен рекорд ни напомня за това, каква дълбока следа остави СССР в същата тази история, а също и в космоса, където глобалното американско лидерство днес е неоспоримо. Космосът беше арена на остро съперничество и още един фронт на всепоглъщащата студена война.

Първият изкуствен обект, извършил меко кацане на друга планета, беше космическата станция “Венера 7”. Тя беше пусната в околоземна орбита на 17 август 1970 г., т.е. година, след като Армстронг стъпи на Луната. В атмосферата на Венера тя влезе на 15 декември. Съветският център за управление 23 минути получаваше слаби сигнали, и първите данни от повърхността на другия свят достигаха трудно. През 1975 г. СССР изпрати на повърхността на Венера станция “Венера 9” и “Венера 10”, които бяха по-успешни и изпратиха на Земята първите снимки. През 1981 г. и 1985 г. в рамките на програмата за полети на Венера се получиха образци от грунт и цветни панорамни изображения от повърхността. САЩ никога не са се опитвали да кацнат на Венера, макар изкуствени спътници в орбитата й да имаше. Сред тях беше Pioneer Venus 1, който през 1978 г. хвърли в атмосферата на Венера три малки сонди.

СССР спечели надпреварата за Венера, но по отношение на Марс спорът беше значително по-жесток. През май 1971 г., когато във Виетнам бушуваше войната,  в която Америка се противопостави на Съветите, САЩ и СССР пуснаха към Червената планета пет спътника. Mariner 8 и “Космос – 419” претърпяха неуспех, но американският Mariner 9 на 13 ноември стана първият космически апарат, влязъл в орбитата на друга планета. След две седмици в тази орбита пристигна и съветският “Марс-2”, а след няколко дена “Марс-3”. Американският спътник направи сто пъти повече снимки, отколкото двата съветски кораба, но “Марс -2” и “Марс-3” носеха на борда си спускаема апаратура. Първият апарат се разби, а вторият извърши първото в света приземяване на Марс. Всичко продължи не повече от 20 секунди, след което приборите изключиха. Вероятно, поради пясъчна буря.

След това САЩ и СССР няколко пъти се опитваха да изпратят на Марс спускаеми апарати. През 1974 г. СССР за пореден път изпита разочарование в марсианската си мисия, когато “Марс – 6” успешно извърши кацане, но след това започна да изпраща на Земята неверни данни, поради проблем с компютърните чипове. А “Марс-7” просто прелетя покрай планетата. През 1976 г. САЩ изпратиха на Марс Viking, а после преминаха към марсохода. През 1997 г. това беше Sojourner, през 2004 г. Spirit и Opportunity, а през 2012 г. Curiosity. Съветски спускаем апарат повече не е попадал на повърхността на Червената планета, независимо от двата опита през 1988 г.

В определен смисъл междупланетната надпревара може да се счита за олицетворение на студената война. Съперничеството обикновено имаше твърде остър характер, и СССР извърши няколко исторически скока, изпреварвайки американците. А някои успехи на СССР и до днес са абсолютно недостигаеми. Но в края на краищата битката бе спечелена от САЩ. Мащабите на тази победа определено надхвърлиха и най-смелите мечти на Никсън и кошмарите на Хрушчов.