Според Дунчев, за да се овладее бедствието, трябва да се изсекат просеки в горния край на пожара и по направените пътеки да дежурят патрули. Те трябва да контролират да не се разпростира огън нагоре към зелената жива гора. Това обаче е трудно - има много пушек заради вятъра, а няма достатъчно маски.

Най-голямата опасност, реална и в момента, е пожарът в резерват "Бистришко бранище" да се разпространи нагоре към живата гора на природен парк "Витоша".

Именно живите дървета горят силно и бързо, а не сухите. Това обясни за "Дневник" Александър Дунчев от WWF, който е експерт по горите и се включи като доброволец в овладяването на бедствието в понеделник.

На място той и колегата му Момчил Панайотов (експерт и изследовател на смърчовите гори) са установили, че пожарът е избухнал в крайно непроходимата част в източния край на резервата. "Там е много усойно - влажно и зелено. В подобни условия гората няма как да се е самозапалила", коментира Дунчев и описа ситуацията "на терен" така: "В сухата част, където има паднали дървени трупи, пожарът върви пълзящо по зелена трева, закача бавно старите дървета, защото в тях няма останала смола, те само обгарят и димят. Разпалват се най-вече живите иглолистни дървета от самозараждащата се там нова гора, те имат много смола, а тя действа като бензин."

Според Дунчев, за да се овладее бедствието, трябва да се изсекат просеки в горния край на пожара и по направените пътеки да дежурят патрули. Те трябва да контролират да не се разпростира огън нагоре към зелената жива гора. Това обаче е трудно - има много пушек заради вятъра, а няма достатъчно маски.

По този повод Дунчев коментира, че липсата на достатъчно и адекватна екипировка е сериозен проблем в справянето с конкретната ситуацията. 3 маски за 40 пожарникари, една резачка, която прегрява и трябва да спре работа поне за известно време, са част от примерите, на които Дунчев се спря. Той напомни, че в България съществуват десетина подобни трудно достъпни горски местности и че е редно държавните органи да имат готова стратегия и техника за ефективно реагиране, каквито очевидно липсват в момента.

Световната практика е в резерват да не се пипа и да няма човешка намеса, каза Дунчев по повод отказа на екоминистреството преди време местната власт в Бистрица за санитарна сеч в района – той е с множество сухи дървета, нападали при смерч през зимата на 2001 г. "В резерватите е редно да се оставят естествените процеси и само да се изучават. Не случайно се казва резерват, защото там е недостъпно", категоричен беше Дунчев и припомни неуспешните опити в други части на Витоша за справяне с корояда с планирано изсичане. "Пожарът не е фатален за гората в тези зони, тя ще се възстанови естествено. Това е научно доказано." Дунчев прогнозира, че изсичането и разчистването на сухите дървета би създало реална опасност от ерозия. "Сега трупите правят сянка на новозараждащата се отдолу смесена гора. Естественото им гниене в дългосрочен план пък подпомага растежа на смърча."

Този пожар не е свързан директно с климатичните промени, но в цяла Европа, включително и България, горите още не могат да се пригодят към тези нови условия. Именно заради сушата масово горите имат проблем с корояда. Естествената смесена гора е най-силният механизъм гората да се пригоди към новите климатични условия на Земята, коментира още Дунчев.