Според Конституционния съд глобата въвежда небалансираното съотношение - за едно и също нарушение се налага различна по размер санкция според бранша, в който работят

Конституционният съд обяви за противоконституционна глобата за работниците без трудов договор, въведена в Кодекса на труда в края на миналата година.

Съдът отмени като противоконституционни и други текстове, с които Българската търговско-промишлена палата беше изключен от Националния съвет за тристранно сътрудничество.

Според поправка в Кодекса на труда от декември 2011 г. работници и служители, които работят без трудов договор, се наказват с глоба от три лични социални и здравни осигурителни вноски, определени върху минималния осигурителен доход за изпълняваната работа. Текстовете бяха атакувани в Конституционния съд от депутати от БСП и ДПС и с решение от 19 юни съдът ги е обявил за противоконституционни.

В мотивите си съдът констатира, че "принципът на пропорционалността е нарушен и в трите му съставки: първо, не е налице наложителност на ограничението; второ, въпросното ограничение несъмнено е неподходящо – посяга и накърнява осигурителната система, която има съвсем друго предназначение; трето, ограничението не е най-щадящата мярка, както изисква принципът на пропорционалността". Според съдиите се въвежда небалансираното съотношение - за едно и също нарушение се налага различна по размер санкция според бранша, в който работят.

Решението на съда в тази част е подписано с особено мнение от съдиите Владислав Славов и Благовест Пунев. "Позицията на мнозинството съдии за противоконституционност на оспорената разпоредба (...) е проява на социален популизъм. Тя е популярна поради близостта й с масовите настроения в обществото, но това не я прави по-убедителна и аргументирана от конституционноправно гледище", посочват те.

Според тях отмяната на глобата не е приемлива и в социално-икономически план, тъй като "стимулира разрастването на "сивия" сектор в икономиката и по този начин на практика действа срещу интересите на наемния труд, които популистки отстоява, защото в резултат на това се намаляват приходите на държавата за социална политика и се увеличава дефицитът в осигурителната й система".

Съдът обяви за противоконституционни и част от по-строгите изисквания към работодателските организации за представителност на национално равнище. Като противоконституционни разпоредби са определени изискванията в Националния съвет за тристранно сътрудничество да участват "браншови или отраслови структури и предприятия, в които са наети не по-малко от 100 хиляди осигурени по трудов договор лица" и които "да не извършва дейности, изрично възложени само на нея със закон или с нормативен акт". Ограничението засягаше най-вече БТПП, която издава външнотърговски документи на фирмите.

Съдът запази изискванията работодателските организации да имат структури в повече от една четвърт от дейностите, определени с код до втори знак от Класификацията на икономическите дейности, утвърдена от Националния статистически институт, с не по-малко от 5 на сто от осигурените по трудов договор лица във всяка икономическа дейност или 10 членове във всяка икономическа дейност, да има местни органи в повече от една четвърт от общините в страната и национален ръководен орган, както и да има качество на юридическо лице, придобито по реда на чл. 49, ал. 1 най-малко три години преди подаване на искането за признаване на представителност.