За да надвикат какофонията от клаксони и двигатели на коли, врабчетата променят мелодиите си, показват наблюденията на биолози.

„Има силна връзка между промяната в шума и промяната в песента на птиците”,

твърди Дейвид Лутър от университета Мейсън, цитиран от Science Daily и сп. "Обекти".

„Това е първото изследване, което проследява песента на птиците във времето.” Те не само цвърчат по-силно, за да надвикат шума, но и мелодиите им са по-различни от наблюдаваните преди няколко десетилетия. Учените установяват, че повечето от врабчетата в шумните райони на Сан Франциско са изоставили някои от старите си песни – тези, които не могат да се чуят в шумотевицата.

Дори птиците от един и същи вид не пеят еднакво. „Те имат различни диалекти, така както хората говорят различно, в зависимост от това дали са от Тексас, или от Ню Йорк или дори от различни части на Ню Йорк”, обяснява Лутър.

„Врабчетата цвърчат в няколко честоти – високи, средни и ниски. Повечето от човешкия шум е в ниския спектър. Птиците често пеят в най-горния край на този спектър – казва Лутър, имитирайки чуруликането. „Ако няма трафик, няма проблем. Но ако те пеят и се чува това – продължава ученият, като издава нисък бучащ звук – ниските тонове от песента се губят и птиците не ги чуват.”

Известният орнитолог Луис Батиста записва три различни диалекта на врабчетата през 1969 г. Когато 30 години по-късно Лутър провежда изследването си заедно с Батиста, диалектите са само два, като един от тях (с най-високите тонове) е на път да стане единственият в Сан Франциско.

Важно е песните да се чуват не само защото са красиви, а защото чрез тях птиците комуникират, предупреждават съперниците си и привличат патньори.

"Ако в населен от птици район изчуруликате като същия вид, те ще помислят, че съперник е навлязъл в територията им. Също както, ако сте си вкъщи и дочуете непознати гласове, ще помислите, че някой е проникнал с взлом," обяснява Лутър.

Ако птицата съперник не чуе тези предупреждаващи звуци, може да се стигне до борба със сериозни последствия.

Въпреки че резултатите са обезпокояващи, положителното е, че врабчетата в Сан Франциско все пак са успели да се адаптират. Много други видове не успяват да направят това в градска среда, споделят орнитолозите.