Евелина Борисова разказва за ПловдивУтре за пловдивската връзка в живота й

Звездата от сериала „7 часа разлика“  мълчи като на разпит за това какво се случва с героинята й във втория сезон, дали щастливото семейство Стефанакови ще оцелее, какво очаква Милото и Таня Стоева. Затова пък очарователната блондинка светва, когато  я питаме за пловдивската връзка в живота й.

Родена сте в София, живеете там, често пътувате по света. Защо казвате, че пъпът ви е хвърлен в Пловдив?

Защото е така. Даже някъде в медиите писаха, че съм родена в Пловдив. Почти. Всъщност съм родена в София, студентско бебе съм. Но цялото ми детство, преди да ме приемат в НАТФИЗ, прекарах в Пловдив. Тук се чувствам у дома, наистина. Знаете ли къде е къщата на баба и дядо – срещу Военна болница. Знаете ли по колко пъти на ден минавах покрай Тримонциум и градската градина? Когато учех в училище “Ленин“, тогава така се казваше, по два пъти на ден минавах покрай гарата. Все важни пловдивски места. Старият град, клубът на културните дейци – с какво да ги сравниш и замениш? Виждала съм по света и други красиви  места, но хората, пловдивчани за мен са си единствени - топли, човешки хора. И много талантливи. Повечето важни неща съм научила тук, благодарение на късмета животът  да ме срещне с тях.

Да започнем тогава от детството под тепетата? Какво си спомняте?

Първо - мама е пловдивчанка. Тя беше желязна жена, учителка. Много млада остана вдовица, аз бях на 6 години, а брат ми още по-малък. Справяше се с всичко – с ремонта на колата, със смяната на крушките, с изхранването на две деца, с преподаването на десетки други. Сега, когато аз самата съм майка си давам сметка, че е направила най- важното – направила ни е хора. Тя успя да ни научи с брат ми Свилен на дисциплина, на труд, да бъдем отоворни. Помня как всеки ден аз, каката вземах в една ръка канчетата с храна от стола, в другата ръка стисках ръчичката на брат ми и го водех от детсктата градина вкъщи. Отговарях за себе, за него, за това да не излагам  мама в училище. През ум не ми е минавало, че мога да завърша без златен медал. Като че ли от нея ми остана мотото:“Не може да не може!“. Сега,  даже, когато ми е много трудно, винаги се опитвам да си го повтарям и да го спазвам. Тогава тя беше най-важният човек в живота ми.

Пак тя ме записа в състава за народни танци „ Хебър“. Отначало се опъвах, но после така се запалих, че тази любов ми остана и до днес. Нищо не е случайно в този живот. Точно в „Хебър“ срещнах изключителни момчета и момичета – Петя Чакърова, Антоанета Спирова. Тони ми е страхотна приятелка още от втори клас, даже кръстих дъщеря си на нея.

Животът разваля и най-добрите приятелства. Сериалът ви направи много известна, медиите ви търсят, имате успешен бизнес, а тези хора от детството си останаха тук, в Пловдив. Още ли сте близки?

И още как. Нека ви разкажа за последната ни среща. Това ще обясни много неща. Всяка година танцьорите от „Хебър“ се събират. Миналата година бях болна и не успях да дойда, но тази за нищо на света не исках да пропусна. Е, толкова не съм се смяла и веселила от години. Наистина все едно се върнах вкъщи, в двора на баба, където всичко ти е близко и топло. То не бяха спомени, приказки, чух най-смешните истории за себе си. Направо си осъмнахме. Кънчо, „едър“ собственик на баничарница реши, че ние трява да разточим първите банички. Вдигнахме се тайфата и право в баничарницата. Е, не разточихме кой знае какво, но цялата бях в брашно. И толкова ми беше хубаво- починах си, заредих си батерията с положителна енергия. Няма злоба, няма завист, няма малки подли номерца. Всъщност май на никой не му пукаше, че съм станала известна, на мен не ми пукаше как изглеждам и говоря...

Завършила сте в Пловдив средно специално училище за сценични кадри, после ВИТИЗ. Нещо по-специално от този период?

Разказвала съм го вече – във ВИТИЗ попаднах случайно. Исках да уча хореографска режисура, но имаше нулева година. Всички от моето училище кандидастваха във ВИТИЗ и аз заминах с тях. Не можех да обясна на мама как така аз, златната медалистка, цяла година няма да уча. Георги Парцалев ми помогна да се подготвя за изпитите и взеха, че ме приеха от раз. Иска ми се да се върне на училището за сценични кадри в Пловдив. Пак късметлийски и важни за живота ми срещи. Бяхме съученици с художника Кольо Карамфилов, с режисьора Димитър Митовски, с Йордан Господинов – Дачко от „Аламинут“. Талантливи, нестандартни, артистични хора. А бе има ли успех – търси наблизо пловдивчанин. Първият ми преподавател по актьорско майсторство беше Величка Георгиева. По това време тя беше актриса в Пловдивския театър. Бяха все хора, които те учат „на живо“, докато те самите правят изкуство. Прибавете и Клуба на културните дейци, пълен с умни, талантливи хора и разговори за изкуство.Голям късмет си е да срещнеш точните хора в живота си и то в точния момент. Явно съм си щастливото овчарче.

Как от сцената на Народния театър попаднахте в бизнеса с разкрасяване?

Моля ви се, не ме карайте пак да разказвам за Народния театър, за първите сокчета, които внасяхме с бившия ми съпруг от Унгария. Казвала съм ги тези неща. Пък и нали търсите пловдивската връзка. Е, намерихте я. Първата ми крачка в полето на “ бюти индустрията“ беше Хипокси терапията. Това е уникален метод за оформяне на перфектна фигура, без да се гладува и без тежки упражнения, без рискове за здравето. Открих го, когато си търсех нещо, с което да стопя няколко излишни килца. Видях една снимка на Роби Уилямс, облечен в неопренов костюм, омотан с маркучи, крачи по пътечката. Зачетох се и си казах: “Чудесно, ще купя тези уреди. Хем аз и моите приятели ще отслабваме, хем от това може да си стане чудесен здравословен бизнес!“ Продадох си големия апартамент, изтеглих кредит, купих си по-малък и първото Хипокси студио. Много хора ме подиграваха, че съм напълно луда. Е, мина време, оказа се, че консервативният българин, когато сам се убеди, оценява хубавото и полезното. И тогава дойде ред на поредния пловдивски епизод в моя живот. Обади ми се д-р Ваня Байлова, която каза, че пловдивчани и най-вече пловдивчанки заслужават най-доброто и купи едно цяло Хипокси студио. И така австрийската космическа терапия се появи на пловдивска сцена. Беше логично тази премиера да бъде успешна. Нали казват, че пловдивчанки са най-хубавите жени в България. Не знам – като седнеш на главната за един час, покрай теб ще минат поне десет момичета, готови да станат Мис „България“. Красиви, поддържани, модерни. Щом се чу за Хипокси студиото,  започнаха да идват при нас и то не само момичета, но и зрели жени, мъже. Отначало да видят каква е хавата. Убедиха се, че само с леки тренировки, правилно хранене и вакуумна терапия за един месец се топи един номер от дрехите. При това без стрес за организма и йо-йо ефект. И си работи безотказно при всички възрасти.

После започнах да си търся нещо за заличаване на бръчките. Нали всички искаме да сме млади и красиви колкото се може по-дълго. Така открих Термаж. Една хитра американска машинка, която с радиочестота ти прави лифтинг само с една процедура. Отгоре на всичко -  без операции, болници, рискове. Опитах на собственото си лице как работи и не можах да повярвам, че само след 40-50 минути бръчиците изчезнаха, лицето ми светна. Казах си:“ В България няма такова чудо, а има интелигентни хора, които имат нужда и ще го оценят!“  Купих апарата и сега в моя Демонстрационен център Beauty systems работи единствената оригинална апаратура, която има много висока степен на безопасност. Защото аз лично не бих рискувала с евтини китайски машинки втора ръка, с които за пет лева можеш да си изгориш кожата. Сигурно сте виждали Ирина Флорин как изглежда след Термаж? Дай боже всекиму. Имам клиентки, които идват от Пловдив специално за тази процедура. Ако някой собственик на  клиника или кабинет за естетична дерматология купи апарата, няма да ви се налага да биете този път.

В бизнеса и то по време на криза като кажеш „а“, трябва да кажеш и „б“. Ако стоиш на едно място, не предлагаш нови и нови услуги на хората, направо си загубен. Така открих ISOLAZ – апарат, който лекува дори тежки форми на акне.Имам приятелки, чиито деца се измъчиха да гълтат лекарства, да мажат златни кремове по лицата си. Разбрах, че има ниша и купих апарата. Прави три в едно – с вакуум изтегля всички мастни тапи и бактерии от дълбочината на порите, после широкоспектърната светлина убива бактериите, които причиняват акнето и едновременно с това  в изчистените пори се вкарва лекарство. Невероятен ефект има. Ако някой си мисли, че това е гола реклама, нека влезе в сайта  www.acnehelp.bg. И ще види с очите си какво се случва с клиентите ни след всяка процедура.

Задават се абитуриентските балове. Имате ли нещо специално за младите?

Нали ви казах – за един месец Хипокси им гарантира един номер по-слаба рокля. Имате си го в Пловдив, ползвайте си го със здраве. Прибавете ISOLAZ и мисля, че нещата отиват към блестяща форма. Нищо не става без усилия и вяра в този живот. И звездите, които гледаме на екрана полагат тежък миньорски труд, за да изглеждат така.