И 100 години след рождението си, Йосиф Цанков или Йожи, както свойски го наричат приживе, не може да бъде сравняван с никого – той самият е мярка за талант, за отношение към живота, за отказ от политически вмешателства, за сила, с която отстоява професионалните си принципи, пише Валерия Велева. Авторката обяснява, че  Йожи е голям във всичко. И в атлетичната си физика и аристократичното си обаяние, и в творческите си откровения и в житейските си грешки.

Творческата му визитка респектира с над 500 творби в сродни жанрове – популярна, театрална и филмова музика. През 30-40-те години на отминалото столетие с ярко мелодичните си песенни и танцови шлагери и с популярните си оперети заслужено спечелва артистичните корони „цар на тангото” и „рицар на любовта”. А елегичният му слоуфокс „Керванът”, записан на винилова плоча в Холивуд през 1941, се превръща в сигнална шапка на военните емисии за Сахара на Лондоската радиостанция BBC и още тогава печели световна популярност.

В началото на 60-те с първите си лирични хитове „Когато луната изплува”, „Целуни ме”, „Твоята китара” и „Приказка” Йосиф Цанков дава успешен творчески старт и на българската популярна музика. В края на десетилетието с експресивните си балади „Море на младостта”, „Песен моя, обич моя” и „Облаци” вече е всепризнатият й Майстор и почитан от младите композитори Патриарх. Но едва в началото на 70-те е удостоен и със заветната Голяма награда „Златният Орфей” – за емблематичната си, новаторска по форма балада „Повей, ветре”.

Година след това прави последната си гигантска крачка в жанра с „Пролет моя” по стиховете на Вапцаров, която въпреки тенденциозната полемика, изпреварващо преориентира популярната ни песен към гражданска тематика. Щедростта на таланта и на човешката природа на Йосиф Цанков намират огледалното си отражение във вечните му песни и в бурния му бохемски живот.