Паметници на провала - така германското списание "Шпигел" определя всички съществуващи прегради по света, издигнати по подобие на Берлинската стена в навечерието на 50-годишнината от началото на нейното изграждане на 13 август 1961 г., информира "Дневник".

С отпадането на границите в Европа преградите стават все по-сложни, добре укрепени и високотехнологични.

"Когато двете спорещи страни не могат да достигнат до мирно споразумение, те просто издигат стена помежду си.Когато потокът бежанци стане неконтролируем, а имиграцията достигне нива, които страната не може или не иска да приеме, тя издига стена. Този вид защита е опит за запазване на статуквото, послание, че нещата трябва да останат такива, каквито са, независимо какво ще струва това. Падането на Берлинската стена през 1989 г. показа колко дълго тези бариери могат да циментират разединението", пише "Шпигел".

Именно в годината, когато се навършва половин век от издигането на първата примитивна част от сената, в Европа се заговори за реформи в Шенген, дори бъдещето и смисълът от безвизовото пространство бяха поставени под въпрос. А именно отпадането на граничния контрол се считаше за едно от най-големите постижения на обединена Европа.

След арабските революции в Северна Африка и увеличения поток бежанци Европа се уплаши и заговори за временно връщане на граничните проверки. Влакове с бежанци от Италия бяха спирани на френската граница, Германия спори с Дания заради връщането на контрола по границата, а Гърция обмисля да изгради стена с Турция именно заради имигрантите от Близкия изток и Азия, които търсят реализация в Европа.

Днес по дължината, където се е издигала Берлинската стена, минава една от най-хубавите велоалеи на света, разказва "Ройтерс". Това е път, който преминава през историята на Берлин. Трасето на Берлинската стена (Berliner Meuerweg) е дълго 160 километра и се простира върху т.нар. ивица на смъртта, отделяла Западен Берлин от Източна Германия. В еуфорията при падането на Берлинската стена по-голямата част от нея е била бързо разрушена и предложенията за запазване на части от нея, както и за изграждането на велоалея са били отхвърлени.

"Тези, които забравят миналото, са обречени да го повторят", припомня известната фраза Михаел Крамер, бивш лидер на партията на Зелените и днес евродепутат, който прекара 10 години в усилия да получи одобрение за велопроекта. В крайна сметка през 2001 г. градският съвет в Берлин застана зад него. "Имаше известна доза осъзнаване, че не можеш да изкорениш историята. Те разбраха, че не само туристите питат къде е стената, но и гражданите на Берлин", казва Крамер пред "Ройтерс".

Около 10 млн. евро са били инвестирани във велоалеята и подобряването й през годините. Около 900 стълба маркират къде се е намирала стената. Те са високи точно 3.6 метра, колкото е била висока тя през 1989 г.
През лятото хиляди колоездачи се движат по Пътя на стената и най вече в отсечката от 43 километра в града, където се е намирала "ивицата на смъртта".

Хиляди знаци отбелязват ключови места и най-вече къде източногерманци са опитвали да избягат на Запад. По пътя на стената се намира и паметникът на Петер Фехтер, 18-годишен младеж, работел като зидар в Източна Германия. През 1962 г. той се опитва да избяга, но е застрелян от охранителите и е оставен да умре пред погледа на мнозина.

"Пътят на стената трябва да помогне на Берлин да постигне мир с миналото си", твърди Крамер. "Той напомня не само за разделението, но и за това как стената беше мирно срутена през 1989 г.", допълва той.

И до днес в германското общество се усеща разликата между провинциите във ФРГ и бившата ГДР и дори между източен и западен Берлин.

Благодарение на изливаните милиарди под формата на субсидии бившите източногермански провинции отбелязаха скоростно икономическо развитие през последните 20 години, но разлика все още има - в икономическия растеж, в цените на стоките, дори в заплатите. Стената я няма, но сянката й още не е изчезнала напълно.