Правителството се отказа преди седмици от реформа в пенсионната система с мотив, че приоритет в момента е здравната реформа и борбата с безработицата. 

 

До 2025 г. всеки пети българин ще е на 65 и повече години, което е най-високият дял на възрастно население в ЕС. Въпреки тежката демографска ситуация пенсионната възраст в България е по-ниска от тази в страните от общността.

 

"България има най-голям проблем със застаряването на населението от всички страни в ЕС", потвърди Флориан Фихтл, представител на Световната банка за България. 

 

Министърът на труда Тотю Младенов застъпи тезата, че намаляването на осигурителните вноски в бъдеще ще е пагубно за пенсионната система. Подобно мнение изрази през миналата седмица и управителят на НОИ Христина Митрева.

 

Според данни на  експерти от Световната банка България е с най-ниски вноски в Европейския съюз.

 

Да спре политиката на ранно пенсиониране, защото "ние непрекъснато произвеждаме млади пенсионери, които продължават да работят и това създава напрежение на пазара на труда, заяви доц. Йордан Христосков, бивш управител на Националния осигурителен институт и заместник-ректор на Висшето училище по застраховане и финанси. 

 

В момента между 17 и 20% от пенсионерите живеят под прага на бедност, допълни той.

 

Доц. Христосков обясни, че прагът на бедността е субективна величина, макар че има критерии, по които се определя. По думите му не би следвало най-малката пенсия – социалната пенсия за старост, да бъде под линията на бедност, защото това означава официално държавата да произвежда бедност.

 

Според него трябва да се търсят решения в посока на продължаване на реформата от 2000 година, която по думите му, не е приключила.

 

"Необходимо е едно по-справедливо разпределение на отговорностите по плащането на осигурителните вноски, но не така в средата на годината, а примерно от началото на следващата година, и държавните служители и всички други да започнат да участват равнопоставено в плащането на осигуровки", посочи той.